 © |
Единствената в света цялостна колекция от 74 скулптури на френския художник Едгар Дега - един от най-видните представители на импресионизма, бяха експонирани днес в Градската художествена галерия в Пловдив. Още си спомням как като дете разгръщах стария албум на Дега и се възхищавах на балерините - красиви, дори в най-тежките си моменти, когато завесата е паднала и зад цялата изящност се крие болката и умората. Спомням си как се вдъхновявах и взаимствах от неговите композиции в гимназията. Днес всичките ми спомени оживяха в реалност. Това чувство не може да се опише. С очите си видях и се докоснах до изкуството на моя кумир. Сякаш за момент излизах от себе си и се почувствах богоизбрана, не задруго, а защото човек може да види Дега веднъж в живота. Затова не мога да остана безразлична към всички онези "ценители на изкуството", които се бутаха в навалицата, не от интерес към изложбата, а за да хапнат и пийнат безплатно. И макар от години да съм запозната с навиците на пловдивскската буржоазия, все си мислих, че този път ще е различно, че ще проявят нужното уважение, но уви. Болно ми стана, когато на излизане чух няколко филибелийски интелигенти да коментират - "Хапна ли?", "Не, аз наблегнах на пийването, нали е без пари!", "А Дега?", "Мм..кво да му гледам на Дега, нали го знам." След като чух това се замислих, дали Пловдив заслужава подобни събития? Дали има сетивността да ги оцени? И няма ли най-после да се научим, че съществува и друг тип храна - духовната. А нашето общество е толкова гладно... Истинското изкуство живее винаги. Нито времето може да го промени, нито хорската недодяланост може да го опорочи. Защото красотата..това е онова необикновено и удивително нещо, което творецът, в тежки душевни терзания, изтръгва и досътворява от хаоса на света. И когато я създаде, не е възможно всички да я познаят..красотата не е масова...тя е като мелодия, но за да я чуе сърцето ти, са нужни сетива..чувствителност...фантазия. |