©

Гледах.Казах си: не случайно Париж е истинската столица на изкуството, културата, прогреса. Накрая спортни легенди в обикновено облекло си предаваха факела, а накрая го получи ветеран на 100 години в инвалиден стол.И Селин Дион-Едит Пиаф. Днес четох отзиви-без думи..И си спомних за моето участие в откриването на нещо подобно - Световния младежки фестивал -София 1968.

В края на учебната година ни селектираха в гимназията - ръст и спортни умения. Опитах се да се измъкна като активен спортист,ама не.Състезанията бяха отменени. Освобождаваха ни от учебни занаятия,за да репетираме живата картина.Имаше и груп а- по -неглиже, които щяха да играят фон. Всеки ден се упражнявахме да повтаряме като един фигурите, които ни показваше учителя по физическо. Бяхме едно каре от цялостната постановка. Няколко дни преди събитието ни закараха с влака в София и ни настаниха на "лагер" в едно училище. Репетирахме всеки ден с другите карета от София и цяла България.Фонът също репетираше на трибуните, с разноцветни флагчета с номера, разположени под седалките. В деня на аткриването ни закараха рано -рано на ст.Васил Левски, на терена , където бях хвърлял копие. Охраната отвън беше впечатляваща. Раздадоха ни екипи, като ни казаха,че можем да ги задържим за награда. И ние, и фонът се представихме впечатляващо.

По-късно го гледах и по телевизията. По същата телевизия гледах и олимпиадата в Мексико - с Боб Бимън и американските спринтьори,  протстиращи с черни ръкавици.

В медиите нямаше нито една критична дума.О,времена,о,нрави!!!

АРХ.В.МАРИНОВ