©

Провокира ме арх. Олег Каразапрянов със своите спомени за спасителите едно време.

https://3nai.blog.bg/regionalni/2024/07/28/spasitelite-na-slynchev-briag-predi-55g-spomeni-ot-arh-oleg-.1918180

Та се сетих за Янко.

Янко ми беше почти връстник. Бяхме съседи и често бяхме заедно.

Докато едни момчета от махалата залягаха да учат и да станат висшисти, Янко май се задоволи с някакъв техникум. Природата не му беше дала очевидно ученолюбие, но го беше компенсирала с прекрасно тяло. Помня, че около Янко се въртяха даже някои по-големи каки.

Не бях го срещал няколко години, когато неочаквано го видях едно лято на Слънчев бряг. Беше станал спасаител. Говорим за около 70-а година.

Седеше на куличката най-отгоре – излегнал се небрежно, излъчваше самочувствието на властелин на Слънчев бряг. Беше преметнал бинокъл на врата си. Около куличката бяха налягали 5-6 немкини и го гледаха като божество. Божеството обаче не им обръщаше внимание.

Обадих се и Янко благоволи да слезе от трона си. Изглеждаше уморен. Оплака се, че почти не бил спал – цяла нощ обикалял баровете. Протегна кутия Марлборо и вметна, че му е подарък от някого. Или от някоя.

Немкините запърхаха наоколо и започнаха да го дърпят – да се снимат с българския спасител. Прегръщаха го, хилеха се...

Янко приемаше внниманието им с неприкрита досада. Обърна се към мен и каза буквално:

Гледаш ли ги какви са нахални. После ние сме били виновни, че ги ебем...

И величествено се заизкачва нагоре...

В този момент бях готов да дам всичко – включително студентската си книжка, пълна с шестици, за да стана Янко. Поне за един ден.

Повече не го видях.

На следващата година един общ прияткел ми разказа, че Янко имал връзка с една западногерманка, която била поне 20 години по-възрастна. Вероятон била богата. Идвала всяко лято заради Янко. Та последното лято му предложила да го измъкне от комчунистическа България. Как – по единствения възможен начин: брак.

Изпратила някакви документи немкинята и Янко тръгнал да ги придвижва. Трябвало да се получи разрешение от някаква софийска институция – министерство ли, МВР ли.

С Янко тръгнал и този приятел – за кураж. И ми разказа следното. Отишли в София, намерили мястото, пуснали ги и двамата, а Янко трябвдало да влезе с документите в някаква стая.

Влязъл с треперещи крака и след малко – разказва приятелят – го изхвърлиха буквално с шутове.

Видели разликата от 20 години и решили, че това е поредната постановка...

След време чух, че Янко починал млад. В България.