©

И тази година горещото плавдивско лято всеки ден ми напомня за морето. Неволно се връщам назад около 60г. и си припомням за банските костюми, мъжките и дамските.

По това време по магазините не се продаваха бански костюми. Имаше шивачки, които шиеха бански костюми за дамите. Даже в Кореком нямаше тогава. По късно в Кореком се появиха елегантни дамски и мъжки бански костюми, но трябваше да имаш западна валута.

Имаше един период, когато ни носеха списания  Бурда, от ГФР.В списанията за лятото имаше показани какви ли не от красиви по-красиви бански костюми върху телата на красиви германки.

Мъжките бански се шиеха от син дочен плат. От дясната страна имаха две копчета с които се закопчаваха. Това си беше истинско изобретение,защото позволяваше да си сложиш банските под гащите или да си сложиш гащите върху банските и после да си свалиш банските. Защо син цвят,може би защото само такъв цвят док имаше. Бяха доста пестеливи от към количеството плат,та затова половината мъжки задник се показваше отвън. Понякога някоя част от мъжките атрибути се появяваше огрята от слънцето. Но никой не се смущаваше от това. На Бургаския централен плаж имаше гърдероб, в който срещу минимално заплащане можеше в кабинка да се преоблечеш,да си оставиш дрехите и да ти дадат бански костюм. Даваха ти и номер на гардеробчето, изписан на едно кръгло алуминиево кръгче закачено на ластик, за да може да си го наденеш на ръката. През това време по зелените огромни високоговорители на плажа непрекъснато пускаха песента  "Юли, Юлиана" .Тази песен звучеше на плажа през целия ден. Понякога песента спираше и съобщаваха за разсеяни родители, които са си загубили детенцето си.

Жените предпочитаха да си имат свой личен бански костюм. По магазините не се предлагаха и тогава дамите прибягваха до услугите на шивачките.

Доста по късно в магазините се  появиха дамски бански, внесени от ГДР. Имаше цели и от две части. Бяха от вълна в различни цветове. Вълната беше удачен материал, защото на слънцето изсъхваше доста по бързо от памука.

Шивачката, за да ти ушие бански костюм, трябваше да й занесеш няколко метра басма. Басма имаше колкото щеш и то много качествена от истински памук в най различни разцветки. Шиенето на дамски бански костюм не беше проста работа.За да не изпъкват определени части от женското тяло и да не предизвикват любопитните погледи на мъжета платът  се шиеше върху широк плосък ластик и така се получаваха множество гънки. Така се правеше горнището и долнището. Долнището задължително трябваше да е с дълбоко дъно и да е доста над пъпа. Горнището също трябваше да е доста по-голямо от размера на дамските  гърди, прихванато с множесто пезрамки да не би да се изхлузи по време на плуване и жената да стане резил. С това множестно от презрамки жените ми напомняха за едни салами пристегнати с мрежа от канап.

Жените през тези години не се епилираха. Те не се притесняваха от обилните косми по краката. На някои жени косми стърчаха отпред около слабините изпод банските, което за тях не беше повод за притеснение. По-пълните жени се притесняваха от пълнотата си и не смееха да се съблекат, стояха си облечени седнали под чадъра или се разхождаха на брега на морето, цопайки с босите си крака в морската вода.

Все пак имаше и изключения. Една позната искаше да и дам вратовръзката си, която беше от хубав копринен плат, за да си направи от нея два бански костюма.

Днес 60 години по късно всичко е много по различно. Имаше един период, когато жените масово сваляха горнищата си.

Женските бански днес са много по различни от преди. Пълните жени днес не се притесняват от  наднорменото си тегло и дори предпочитат икономичните на плат бански, на които отпред има едно малко триъгълниче,а отзад минава една връв, почти невидима, защото е впита между двата огромни зачервени от слънцето бутове.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

20.07.2024г.                                                    oleg5@abv.bg