©

Общинският съветник Любозар Фратев произнесе тържествено слово пред паметника на Христо Ботев в чест на 163-тата годишнина от рождението му:

Уважаеми господин Кмете,

Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господин  Областен управител,

Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,
Уважаеми дами и господа общински съветници,
Уважаеми господа, офицери,сержанти и войници,
Уважаеми дами и господа, скъпи съграждани,

                Още не са затихнали тържествените камбани от Рождество и празничната  приповдигнатост по посрещането на новата година  и днес се събираме,  за да отбележим 163-тата годишнина от рождението на великия Христо Ботев.

                Има личности, които идват на този свят със знаците на своята предопределеност. Христо Ботев е измежду тях. Роден е на Рождество Христово 1848 г., което по стар стил бе на 6 януари, а по нов стил 6 януари е Богоявление. В народния календар тези големи църковни празници носят символиката на началото и пречистването. Те са знаци за граничност и за възраждане. Личността на Ботев е като синтез и израз на тази символика.И това е така, защото животът, революционният път и смъртта на Христо Ботев са най-яркият символ на величието и трагизма на българската национална революция, символ на саможертвата, символ на българския национален гений.

                Навършват се 163 години от рождението на един от най-първите сред първите българи, определян като гениален поет и мислител, блестящ публицист и просветител,  ярък лидер на национална революция и т. н. и т. н., но  който е много повече, защото е просто ХРИСТО БОТЕВ.              

                Христо - като онзи другия -  и двамата извървели своята Голгота   и

                Ботев – един от от символите на България, на всичко българско.

                Не са напразни  и високопарни думите, че със своето поведение, със своя жизнен път, със своя подвиг Христо Ботев определи насоките на бъдещето развитие на България. Без Ботев понятията саможертва, национално достойнство и самочувствие биха имали друго съдържание. Без Ботев биха били други параметрите на нашата поезия и литература. Българският език и българската култура биха имали други измерения. Закърмени сме с неговите стихове: "Моята молитва", "На прощаване", "Хаджи Димитър", "Борба", "Майце си", "Обесването на Васил Левски".

                Ботев е един от малцината българи, които промениха съдбата на българската нация. Защото саможертвата на Ботев и подвигът на неговите четници дадоха друг ефект, други измерения на Априлското въстание. Те предизвикаха и катализираха енергията  на европейските народи и правителствата на Великите сили. Благодарение на Ботевия подвиг, на подвига на неговите съратници, военният разгром на Априлското въстание се превърна в голяма стратегическа и политическа победа на българската нация.

                Ботев е неразривно свързан и с нашия град. Физическото идване на младия Христо Ботев в Пловдив, необходима стъпка по пътя му към Втора одеска гимназия, е  факт,  но далеч по-силно е ботевото духовно присъствие  и пример в делата български  и пловдивски насетне – тях можем да открием в героизма на българските опълченци, решимостта на дейците на Съединението, родолюбивата саможертвеност на българския войник.

                Трудно е да се добави нещо повече към образа на Христо Ботев, към онова, което е написано в учебниците, в многобройните научни изследвания. И въпреки това Ботев не се побира в тесните книжни рамки. Няма учебник, монография или художествено произведение, които да поберат силата на неговото слово и примерът на неговото дело.

                Нека си припомним думите на един друг поет, преклонил се пред саможертвата му  и оставил след себе си най-романтичния и запомнен от всички  ни Ботев, този от "Тих бял Дунав се вълнува". "Всички бяхме във възторг - разказва в спомените си Вазов, - подробностите за дързостния и сякаш взет от някоя легенда подвиг се предаваха с наслаждение от уста на уста, с всевъзможни преувеличения, като че ли самият подвиг имаше нужда от тях, за да се възвиси във въображението ни ликът на героя. Под впечатлението на това събитие аз написах стихотворението си "Тих бял Дунав се вълнува", скоро станало извънредно популярно, нагласено в песен. В кафенета, по улици, в бирарии, дето се срещахме, само това се говореше, само с Ботев разговорите захващаха и свършваха."

                Захари Стоянов написа, че само тя, историята, трябва да каже какво място ще заеме Христо Ботьйов “между българските списатели и поети, патриоти и дейци", какво е било неговото влияние в разгара на национално-освободителната борба и какво ще бъде в бъдеще.

                И историята показа, че Христо Ботев е не само част най-славния български път - Христо Ботев е част от от българската вечност. Онова, от което извира енергията, която го превръща във връх и мяра за българския национален дух, е единството между думи и дела. В поезията си той изгражда митичните образи на героите си, а в живота си е един от тях. Какъв по-прекрасен пример за нас и нашите деца и внуци е единството на думи и дела! На пръв поглед изглежда лесно да правиш това, което говориш, но колцина от нас го сторват?! А това е пътя към съвършенстването. / "Да живееш, значи да се бориш. Робът-за свобода, свободният–за съвършенство!"- Яне Сандански/

                И днес  Ботев ни е необходим, за да буди примирените и задрямалите духове, да стряска родоотстъпниците и самозабравилите се във всяка власт, да изостря социалната ни чувствителност, да повдига националното ни самочувствие и достойнство.

                Ботевата вяра днес ни е най-потребна за компенсиране на болезнения дефицит на оптимизъм, за да събуди онези силни чувства, които са били и могат да бъдат вдъхновител на достойни дела за просперитета на  народа и държавата ни.

                Ботевия гняв ни е потребен срещу онези,  както ги оприличава публициста Ботев: "…пигмеи, които са се покачили на необозрими ко(н)кили и посягат със своите къси умове да уловят месеца за рогата и пеят баладични песни. Но не за да събудят народа, а да се чуят и порадват на гласа си".

                Уважаеми дами и господа,

                Ботевата фигура се откроява ярко в завършека на българското Възраждане. Но днес, повече от век и половина от рождението му,   отново ни е нужно възраждане.  Второ възраждане,  което ще носи със себе си жизнено необходимото ускорение на обществено-икономическите процеси, щото да преодолеем дълбоката двадесетгодишна криза, криза икономическа, но най-вече духовна.

                Защото, като наследници на една от най-старите култури и цивилизации в Европа, е непристойно да сме сред най-изостаналите държави на континента. Да ни сочат с присмех народи, които са нямали собствен език, а тези, които са го имали, са разговаряли на него "само с конете си" /цитат/. Нещо повече, като на завряни в негеографския, а в социално-икономическия ъгъл на обединена Европа, да искат да ни сменят кирилицата с латиница!!! Но далеч по-срамотно е да се срещаме с угнетени физиономии и отпуснати ръце. Великият пример на единството на думи и дела на Христо Ботев  и неговите предшественици и следовници са звънка камбана, пробудила патриотичния и градивен дух на нашите деди. И нашият град, и нашата държава са се отърсвали  от поредната напаст или плесен и са поемали напред и нагоре. Наш свят дълг е да следваме неговия завет и пример! Заради нас, но най-вече заради децата и внуците ни, заради България, за която той се бори и загина!

Но, уважаеми дами и господа, драги пловдивчани,

                Тоз, който падне в бой за свобода,

                той не умира!     

/Слово във връзка със 163 г. от раждането на Хр. Ботев, произнесено от Л. Фратев/