©

Мястото се намира на нашето северно Черноморие в очарователния добруджански край, на север от град Шабла. За съжаление за този край е писано много малко. Писано е за хората,но за красивата природата е писал само писателят Петър Славински преди много години. Тук всичко е замряло от десетки години. Един местен жител казваше, че тук  всичко е застинало, непроменено.

Селата тук са малки, почти непроменени. По думите на един местен жител този край е много беден. Той казваше, че сами са се наричали  "сламари",  защото тук освен слама друго нямало. Усешаше се болката му в душата.Натъжих се.

Да, тук няма огромни модерни бетонови хотели с басейни и по добре!.

Летуващи тук в Дуранкулак почти няма или са съвсем малко.Огромните плажове са красиви но пусти,безлюдни.Морето в този залив е учудващо съвсем спокойно.

До брега на морето преди повече от 50 години от Чехословакия  е изграден къмпинг Космос,който все още работи.Към него има ресторант от чиято тераса се открива чудесна гледка към морето.

            Българи тук може да няма, но братята румънци оценават това място и масово пристигат тук с кемпери, каравани, разпъват палатки. До румънската граница са само 7-8км., но явно тук им харесва.

В тихия залив на Дуранкулак е изградено малко пристанище, обслужващо рибарите. Преди 3-4 години пътят до него беше асфалтиран.

Ако човек е любител на естествената природа, веднага би се влюбил в това място завинаги.Така се случи и с мен. Винаги искам да се връщам на това любимо за мен място. Винаги го напускам с огромна тъга и със страх да не е за последен път.Не знам на кого да се моля. С нищо не бих заменил този очарователен край. Тук има море и много птици,красива широка плажна ивица, естествено езеро и гъста гора.

Тук има много древна история,археолози и  историци казват ,че от тук започва цивилизацията на света от преди  двадесет хиляди години.За това свидетелстват намерените артефакти в Дуранкулашкото езеро,което все още не е напълно проучено.Преди години Европа оцени това място и даде пари да бъде проучено. Беше построена една сграда като Информационен център до езерото но постепенно всичко замря. Преди три години сградата опустя.

Преди десетина години по инициатива на шведи в гр.Шабла беше създаден "Зелен център". Центърът се помещава в старото шабленско училище.Сградата беше основно ремонтирана и реновирана и превърната в един разкошен символ на града. Дворът беше преобразен и превърнат в един малък рай с много зеленина,дървета, цветя и красивото езеро с трите плуващи в него патици.

Тук всичко от природата е истинско,запазено така както е било десетки години назад.

            Тук има едно място създадено от човека преди около 70г.,което наистина е уникално. Това място е било едно от любимите на другаря Тодор Живков, където той се е изявавал като ловец. Базата не е подмината и от сегашните управници

Ако от Шабла тръгнеш към шабленския фар,2-3 км. преди него трябва да свиеш на ляво. Пътят е хубав,широк,асфалтиран. След още 2-3 км.пътят завива надясно към плажа на Шабла . Точно тук скоростта е ограничена на 50км/ч.и точно на завоя пред теб виждаш една дървена зелена караулка. Има спусната бариера и знак,че тук влизането е забранено. Охранява се от службите на НСО, поне така беше преди години. Заслужава си човек да влезе тук и да види какво има.

Все пак имаше периоди когато и обикновения български гражданин можеше да влезе, дори да похапне и пренощува, но след като бъде проверен от от тези служби.

 Става въпрос за почивна база на Министерски съвет край Шабла

            Екстериорът вътре ни връща почти сто години назад. Попадаме в характерния за Добруджа чифлик с неотменните за него   лози, бръшлян, чемшир и смокиня. голям,чиито ухание се усеща осезателно. Тук е и старият столетен орех.Самата сграда е едноетажна , обърната както винаги на юг,а пред нея е терасата с широкия двор. Вляво са обслужващите помещения, а вдясно е жилищната част с няколко луксозни апартамента. На брега на морето има  две луксозни бунгала, които са доста отдалечени от сградата на чифлика . В двора има фонтан и камина. Всички зидарии са направени от морски пясъчник.    От изградената в двора  вишка се вижда целият район, както и прелитащите птици.

Районът е истински рай за орнитолозите. Тук идват орнитолози от различни държави.

Базата е създадена. през 1970 г. от архитект Дачо Георгиев.

Центърът е разположен в масивна каменна постройка, датираща от началото на XX век и известна като "Старото училище" или "Пансиона". В прилежащото на Центъра парково пространство са обособени няколко зони, експониращи характерната за района растителност: езерна зона с водна растителност