 © |
Дори авторите на очаквания с голям интерес филм за Пловдив, излъчен по ЕURONEWS вчера, са били стъписани от строгостта на свещенослужителите в Бачковския манастир, забраняващи снимките там, и направеното за няколкото "щедро" отпуснати им минути оценяват едва ли не като най-сериозния си творчески успех в случая. Своята изненада и отношениe към засекретеността на Светата обител - като че ли е стратегически военен обект, ПОТВ ///www.potv.eu/106401.html / сподели още преди почти година и половина. Представяме на своите читатели целия текст на вчерашния филм в превод на български: Наричат ги "Къщите на националното възраждане". Разпръснати са из Стария град в Пловдив - вторият град на България, с 400 000 жители. Тези къщи, построени по времето на огромен патриотизъм в България, датират от 19-и век. Освен атракция за туристи, те са символ на град, съществуващ заради неговата култура и изкуство. Стария град в Пловдив е станал естествено място за изложби и концерти. Мила Павлова, българска флейтистка, ни разказва своята история: как този град я е вдъхновил да започне музикален фестивал в Балабановата къща, една от най-известните сгради в Стария град. "Винаги съм приемала Балабановата къща като символ на Пловдив. Но едва преди две години, когато имах концерт в същата тази зала, наистина усетих чара на това място. Тогава ми дойде идеята да съживя една стара и леко забравена традиция - на тъй наречените Зални концерти - когато едно време собствениците на тези красиви къщи са канели известни музиканти да свирят даже и с членовете на семейството и с техните приятели", разказа Павлова. "Този фестивал за пръв път в Пловдив се проведе през октомври и аз го нарекох "Дни на музиката в Балабановата къща". Някои от най-добрите български музиканти свиреха непосредствено до публиката - имаха конкакт с хората. Къщата беше толкова претъпкана, че даже имаше хора в двора и на улицата. Когато погледнах през прозореца, ми се насълзиха очите и казах, че съм щастлива, че това наистина е събитие от културния живот в Пловдив", продължи музикантката. Виждате колко е красива тази къща, тази голяма зала, с тези тавани, с тази дърворезба, и с картините на големи български художници по стените, и наистина забележителна акустика. Даже има и малък балкон - в залата - наподобяващ тези в театрите. Сякаш тази къща е направена, за да се провеждат концерти в нея. Тези къщи имат уникална архитектура - центърът им е всекидневната и трапезарията на втория етаж, като първият етаж обикновено се ползва за склад. Някои от тях са се превърнали в музеи - като Етнографския музей, датиращ от 1847. Художникът Красимир Линков е директор на Градската галерия на изящни изкуства, най-големият музей от вида си в Пловдив. "Атмосферата на Стария град стимулира работата на много художници. Родила е много културни мероприятия през годините и е уникално съчетаване на миналото и съвремененния живот. В различни части от годината в Стария град се провеждат много културни събития. Например през есента има "Културен месец" с изложби на всички български знаменити художници, организирани в дворовете и в самите къщи. Не мога да сравня атмосферата на "Стария град" в Пловдив с нищо останало. Дори бих казал, че когато посетител навлезе в стария град забавя ритъма си на живот и минава през вековете." Историята на Пловдив обаще започва доста преди Възраждането. Невероятния Римски театър от 2-ри век, построен от император Тражам, е там, за да го докаже. Стадиона, една от най-големите римски постройки на Балканите, сега лежи под главната улица, частично разкопан. Попитахме министъра на туризма как наследството на старите градове подпомага икономиката на страната. "По много добър начин. България е центърът на три антични култури - тракийската, римската и прабългарската. Особена тракийската е уникална находка, защото тя не може да се намери никъде другаде по света. Все още откриваме златни съкровища, древни гробници..." - отговори Трайчо Трайков. Едно от основните съкровища е Панагюрското - съществуващо от 2-ри или 3-ти век преди Христа, то е комплект предмети, използвани при ритуали, свързани с тракийската митология. Днес те са изложени в наскоро обновения пловдивски археологически музей. "Туризмът съставя около 10% от нашия БВП. България от край време се слави с нейните качествени плажове и добри ски курорти. Където държавата може да помогне (и го прави) е алтернативния туризъм - СПА, селски, винарски, исторически..." - продължи министърът. По пловдивсите улици и по лицата на хората можем да видим следи от различните култури, играли роля в историята на държавата. От тракийски до македонски, от римлянски до славянски, от цигански до арменски, турски и български. Религията е още един стълб на българската култура. Край Пловдив се намира Бачковският манастир от 12-и век. Той е вторият по големина в България и може би най-красивият. Монасите ни разрешиха да записваме само няколко минути, защото по принцип снимането е забранено. Но както виждате, справихме се добре. И си струваше. Също както си струваше и снимането на близката Асенова крепост, гранично укрепление от 13-и век, построено против кръстоносни походи. Седи на ръба на скала, която стръмно се спуска до реката. Пътеката до крепостта е успоредна на самия ръб на пропастта. Символ на историческо очарование, но издигната в ужаса на средновековното кръвопролитие. Това си личи дори и в мъгливи дни. Превод по слух Тома Атанасов |