©

Първи детски спомени от Черно море

И тази година имах щастието да се срещна с нашето Черно море за две седмици. Тази среща беше юбилейна, защото седемдесет поредни години не минава лято ,през което да не летувам на нашето Черноморие.

Бил съм и на други морета, но не бих заменил нашето Черно море с никое друго. Една години реших да летувам на езерото Балатон в Унгария, но това е тема на друг разказ, за който ще напиша по-нататък.

Още от много малък 4-5 годищен обичах родителите ми да ми четат разкази за морета, океани, за кораби и разни морски истории.

Все още не бяха ме завели на море, но си представях топлото слънце, топлата морска вода, хубавия пясък,шумът на морските вълни, морският вятър.

Бях на 5 години, когато за първи път видях с очите си Черно море.

Да си призная бях много разочарован от гледката.

Във Варна пристигнахме следобед. Чичо Кольо Демирев, първи братовчед на баща ми, който беше капитан на морски кораб, а по късно на търговски кораб, ни беше намерил хубава квартира близо до военния плаж.

Нямах търпение да видя морето. След като се настанихме в квартирата с баща ми отидохме на морския бряг. Слънцето вече се беше скрило и беше сумрак.

Баща ми беше ме качил на раменете си. Брегът беше доста висок и в този момент аз от високия бряг за първи път видях морето. Видах едни големи морски вълни, черни и страшни как се разбиват на брега. Изпитах страх от морето , но не казах нищо,замълчах си.

Следващите дни всичко се промени. Тогава аз видях и усетих морето, за което съм си мечтал.

Не знам от къде ми беше дошла идеята да поискам да отидем на плажа малко преди изгрев слънце. Вероятно родителите ми са знаели очарованието на морския изгрев и изпълниха желанието ми.

Бяхме на плажа преди изгрев слънце, още по тъмно. Плажът беше пуст, само някакви хора тичаха по брега.

Треперех от студ, но дума не продумвах, желанието си беше мое.

Само след минути стана чудо. Слънцето започна бавно да се показва. Усещах как неговите лъчи постепенно ме затопляха с всяка измината минута. Усещах красотата на изгрева, бях радостен и щастлив.

Този ден морето беше много спокойно и тихо, вълните бяха съвсем малки. В бистрата морска вода се виждаха стада малки рибки. Имаше и едни малки бели морски рачето.И маше и много медузи, не бяха големи, около десетина сантиметра. Бяха прозрачни,пихтиести. Но имаше едниу на които по периферията имаше тънък кант оцветен в лилав цвят, който им предаваше особена красота.

Беше ми интересно да гледам как се предвижват - чрез свиване и разпускане на тялото си. Потапях ръцете си под тях във водата и така ги ловях за да ги разгледам по подробно. Не си спомням медуза да ме е опарила. Може би това се отнася за големите медузи с диаметър 70-80см.,които по-рядко се срещат.

Обикновено медузите се появяват след като морето е било бурно и после е утихнало. Изхвърлените на пясъка медузи много бързо се разпадат и просто изчезват.

Завинаги ще помня моето първо лято на море.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg