 © |
...Интересно, че аз имах подобни на вашите преживелици там, но не успях да се включа по телефона, за да разкажа. Историята е следната - всички знаем, че в подобни хотели не отсядаха да почиват българи в ония години. Почивахме в станции без условия на бунгала, русенски легла, общи тоалетни и душове. За топла вода и климатици дума не ставаше. Моите спомени са с родителите ми в Ахтопол. Една централна улица, едно лятно кино, един магазин, едно площадче до централния път с каруца струпани дини, столовата, стръмната пътека към плажа и потъналият кораб разбира се, килнал се на една страна, ръждясал и подпрян на скалите. А, и евиният плаж ... Няколко години по-късно вървеше детският сериал Синьо лято с едни бели красиви къщички, с цветята с градинките и всяко семейство в отделна къщичка...кой да знае, че такива места съществуват? Беше като научна фантастика! Ето, че сега почиваме свободно навсякъде. Както се казва - светът е голям, спасение дебне отвсякъде.. Ще изпратя втори имейл с прикачени снимки, че тук забравих. Та в хотел Глобус Слънчев бряг бях на семинар обучение или както сега му казват "тиймбилдинг". Тогава работех в един изчислителен център. Веднага след гимназията трябваше да имаме осем месеца стаж, за да кандидатстваме за висше. Това ми беше първата работа. Машини огромни, магнитни ленти, дискове, едни монитори като телевизори и клавиатури като пишещи машини. Кой да знае, че след време всичко това ще се побира в джоба. Естествено семинарът беше през зимата. Аз бях на 19 и за пръв път виждах морето през зимата. Хотелът на първа линия. Работеше фризьорския салон. Направих си луксозна прическа :) Понеже бяхме три колежки, двете ги настаниха заедно в двойна стая, а мен с едно непознато момиче от друг град. Да, ама тя беше там с приятеля си и още от първата вечер остана да спи при него. И аз се оказах в стая сама! Егаси кефа. 85та година в хотел Глобус на Слънчев бряг да се ширя в луксозна стая сама с изглед към морето. Всяка сутрин тичах до телефонните кабини да се чуя с гаджето, мой бъдещ съпруг тогава! |