©

Доган най-после проговори и поиска главата на своя "син". Като един Тарас Булба. Очевидно е преценил, че разделението в партията може да се преодолее.Или, че просто няма друг изход.

Снощи в Пловдив редица депесари от Столипиново въстанаха срещу Пеевски - вижте:

https://www.youtube.com/watch?v=Tsr46z_suNM

Дали това не е била една от капките, благодарение на които чашата на търпението е преляла?

Да предположим, че Пеевски няма да контраатакува. Какво следва оттук нататък?

С елиминирането на Пеевски отпада основната пречка пред оживяването на някакви коалиционни преговори. Ще има ли промяна пред твърдите позиции: "С ДПС на Пеевски никакви преговори".

А какво ще стане с онези депутати, които в един момент предадоха своя почетен председател? Дали пък точно те не са истинските евроантлантици?

А какво ще стане с местните ръководства, за които се смяташе, че са под контрола на Пеевски? Снощи пловдивските депесари поставяха редом с Пеевски и Ала Байрям.

Какво ще стане с политиката на "новото начало"? Какво става с проблемите, за които преди време спомена Доган, а не Пеевски?

Ще има ли сили Доган хем да реставрира някакво единство, хем да открие втори фронт срещу тези, които му се верни, но ерозират доверието към ДПС?

И т.н.

ПП Пеевски отговори и обяви война. Ще остане ли войнатана територията на ДПС?