©

Покрай тези филмчета за мезетата и пловдивските кръчми, които излъчва ПОТВ,  ми изплуваха едни спомени .. Аз си обичам  деликатеси - шкембе, дреболийки, чревца, жабешки бутчета, какво ли не .. но темата беше за бумбара. Сега не знам точно по учебник тънкостите в разликата между бумбар и кървавица. Самото име на кървавицата си е грозничко, но пък много точно определя продукта. Домашна кървавица съм яла направена от една жена в село Оризаре. Казва се Вера Стойчева. Дано е жива. Дано е здрава! Та кървавицата в по-широко естествено черво, като се пекне се хапва заедно с него. Топи се в устата. Вътре месо цели парченца, ориз мисля че имаше, мека консистенция и някаква подправка, която не мога да определя. Такова нещо няма да се повтори ни на този, ни на ония свят. Все се каня да отида до Оризари и да я търся от врата на врата, но нямам книжка и съм зависима .. иначе досега да съм го сторила, че даже и да почерпя. Аз така съм се чудила на русенското варено, ама истинското от едно време,  вие много добре го знаете. Каква му е подправката, която дава този специфичен вкус. Оказа се счукан бахар в умерено количество. А в кървавицата на Вера дали нямаше и нещо като мента, много лек нюанс. Не знам! 

Другото, което си спомням е един турски сладкиш "кадън гюбек" или сега наричан татлии. Била съм 3ти клас, а това е преди почти 50 години. Като лекарско чедо, знаете пациентите благодарят с продукти понякога. И моят баща беше лекар. И в онези години някой беше донесъл вкъщи  една тава с тези сладки. В оригинал продълговати с дупка в средата и един фъстък. Оттам и името им идва. Пъпът на танцьорката. От  бадемово брашно или грис, печени бели сладки подобни на масленки, но не точно. И леко сиропирани. Много леко.  Щом ви ги описвам толкова подробно, а съм била дете на 9-10 години, представете си! Оттогава не съм опитвала подобен вкус или нещо поне минимално да се доближава до него ... 

Ееех!