©

Автобус на "Хеброс бус" предизвика паника сред пловдивчани. Колата с регистрационен номер РВ 9608 ХН очевидно е извън всякакви български стандарти камоли европейски-с тези думи ни се обади зрителка на Пловдивската телевизия. Тя разказа нещо, което ние в първите минути помислихме за стих на Вазов. Автобусът номер 27 пътува към Коматево. Снегът тихо се сипе, тъй като покривът не е от най-здравите. Водата капе по пода, но минусовите температури я превръщат в лед. Майките, които водят децата си обаче са доволни,има пръзалка за отрочетата им, вайкат се , че не са взели и шейните...

"Цяла сутрин автобусът пъпли,
здравето на пътниците брани. Пловдивските улици 
трепетно повтарят на движението ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
автобуса  по пътя непочистен лази,
И сняг го стели,  и покривало го завива.
Снежинка  подир снежинка! Рояк след рояк! 
Кондукторката безумна сочи навън пак
И вика: "Да търча! Там е пясъка!"
И шофьора вратите отваря с викове сърдити,
И "Студ!" гръмовно въздуха разпра.
Пътниците отговориха с други вик: ура!

........

Ревна жената: "Пътуващи млади и стари,
Венчайте човешкия ум с лаврови венци!
На мен вии поверихте
безопасността и себе дори!"
При тез думи силни думчи пътниците горди
Очакват геройски снежните орди,
О геройски час! 
хората  намират пясъка тогаз, 
запалките липсват, но волите траят, 
ръкавиците се заскрежават- дъхът остава 
И сладката радост до крак да се намокрят
пред целия Пловдив, на тоз славен път, 
с едно замръзване юнашко и с една победа.
"Градът цял  сега нази гледа,
Тоя път дълъг  е ,  ще ни умори,
Ако би бегали: да се вкочаним по-добре!"
Няма веч огън! Има дух!
Всяка песъчинка меч е, всякой камък бомба,
Всяко нещо -удар, всяка душа -
плам. Пясък  и камък  изчезнаха там.

.... 
И снегът тръпне, друг път не усетил
Ведно да се обединят и малки и големи ,
И въздуха цепят със сгорещен вик,
Боят се обръща.
Героите наши, като скали твърди, 
Скрежът  срещат с голите си пръсти 
И хвърлят се неуморно в свирепия бой, 

Но вълни по-нови от снежни частици
Гълтат, потопяват орляка юнашки. . .
Още миг - ще паднат хората от студ.

Изведнъж автобусът пристигна.
..................................................................
И днес йощ Пловдив, щом буря захваща
Спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
Славата му дивна като някой ек
От урва на урва и от век на век."

И така взетият от пътя пасък е нахвърлян по пода на автобуса и в Коматево пътниците слизат криволичейки между капчуците. Сигналът е на пловдивчанка от автобус 27 на Хебросбус РВ 9608 ХН

В същото време от Тракия ни се обадиха, за да кажат, че жените от Чистота първо чистя пред търговските обекти и тогава спирките. Няма лошо и работничките да припечелят някои лев, но защо за сметка на пловдивчани.

Очакваме и още сигнали