©

Регионален етнографски музей - Пловдив и Задругата на майсторите на народни художествени занаяти - Пловдив имат удоволствието да Ви поканят на поредното отбелязване на Еснафския празник «Св. Спиридон» (12 декември 2010 г.), неделя от 11.00 часа.

Денят на Св. Спиридон е известен в страната като "Денят на майсторите". Почита се като закрилник на терзиите, грънчарите, керемидчиите, тухларите, обущарите, абаджиите, казанджиите и изобщо на всички занаятчии. Според няколко местни легенди самият той някога бил обущар, абаджия или грънчар.

За празника

В Пловдив по традиция Общото занаятчийско сдружение празнува на Св. Спиридон. В края на ХІХ в. Д. Маринов отбелязва, че "Еснаф без служба не е еснаф" и продължава: "...Всякой еснаф има в годината по един светец, който се счита за покровител на еснафа и занятието, и на деня на тоя светец празнуват. Когато се наближи този еснафски празник, чаушинът на еснафа, по заповед на устабашията ще тръгне от дукян на дукян с еснафската кутия, за да събира пари, които са нужни, за да се отпразнува службата еснафска.

Туй празнуване някога е ставало така: Ще се направи коливо и на повечерие ще отидат всички майстори и калфи на тоя еснаф в черква, срещу празника. На самия празник ще направят пак коливо, по-украсено и нашарено и ще го отнесат в черква, за здраве.

След като се свърши литургията, свещеникът ще прикади коливото и хляба, като спомене за здраве пак имената на майсторите и баш-калфите. През тия два дни всичките дукяни на тоя еснаф трябва да бъдат обезателно затворени и всичките майстори и калфи обязателно трябва да присъствуват на повечерието на двете св. Литургии..."

Според народната вяра, ако светецът не бъде почетен, той вдига покровителската си ръка от занаят, еснаф и майстори. От този занаят излизат всички кярове и на тяхно място влизат несполуките и лошотиите. Ръце работили на този ден изсъхват (вдървяват). И още, пари, заработени на този ден, не носят хаир.

            Част от еснафския празник бил и т.н. тестир - провъзгласяването на калфите за майстори. След литургията еснафът отивал на мястото, където бил приготвен зиафетът. Цялата процесия била съпроводена от музиканти и множество граждани. Тук устабашията (най-стария и почитан майстор) се обръщал към издържалите изпита нови майстори, държал им напътствена реч, препасвал ги през рамо с червен пояс, защото «който не е препасан с пояс, няма право да отваря самостоятелен дюкян».

В чест на светеца еснафът закупувал с общи средства жертвено мъжко животно, което се колело за курбан и всички сядали на обща трапеза.

Празникът на еснафите се съпътствал от общоградски народни веселия.

Програмата включва:

• Празнично шествие от музея до съборния храм "Св. Богородица" - 11.00 ч.
• Празнична литургия в църквата "Св. Богородица" - 11.30 ч.
• Посвещаване в майсторско звание (тестерлик) - връчване майсторски свидетелства на новите майстори в музея
• Откриване на изложба, посветена на Занаятчийските еснафи и техните светци-покровители.