©

Преди няколко дни по ПОТВ се заговори за радиата. Неволно си припомних някои неща свързани с темата.

От малък едва 4-5 годишен обичах да слушам радио. Имаше много хубави радиопредавания за деца - обикновено сутрин. Заставах до радиото и слушах в захлас. Радиото за мен беше една голяма магия. Вкъщи имахме два радиоапарата . Единият беше германски Телефункен произведен около 1928г. Другият беше холандски марка Филипс, който беше произведен по същото време. Онези години радиоапаратите бяха лукс. Производството на български радиоапарати беше спряно.

Много исках да разбера какво има в тези кутии, които можеха да говорят и да свирят. Издебнах когато нямаше никой вкъщи и успях да сваля капака на задната страна на кутията на радиото. На пръв поглед нямаше нищо особено. Имаше три големи радиолампи и едно устройство с едни тенекиени пластинки, които влизаха една в друга когато се въртеше копчето за търсене на радиостанциите. По късно разбрах, че това се казва променлив кондензатор. На всяка една част беше щампована емблемата на Третия райх, на която се виждаше пречупения кръст с орлите.

Това радио можеше да лови само радиостанциите, предаващи на средни вълни. Тогава предавателите бяха Радио София 1, Радио София 2 и Стара Загора. Предавания се излъчваха само през определени часове.

На средни вълни могат да се ловят радиопредаватели, които не са много отдалечени от радиоприемника.

Радиоапаратът Филипс имаше много по големи възможности за избор на радиостанции. Той беше суперхетеродинен приемник и затова можеше да лови къси и дълги вълни освен средните вълни.

Тогава нищо не се знаеше за UKV вълните, които се появиха доста по късно.

Радиоапаратът Филипс предизвикваше моят интерес, защото можеше да лови чужди радиостанции на къси вълни. Много често включвах радиоапарата на къси вълни и започвах да търся различни радиостанции. На къси мълни можеше да се ловят много далечни и чужди радиостанции Много интересни неща можеше да се научат от радиостанцията "Гласът на Америка" и от "Свободна Европа".

Бях вече по голям, около 1966г., когато слушах предаванията на Димитър Инкьов с псевдоним Велко Верин, от които научавах неща, които по българските радиостанции не можеше да се чуят. От Верин научих много подробности за чернобилската катастрофа буквално часове след нея. Българските вестници и радиа мълчаха.

През деня почти нищо ме можеше да се "улови". Късите вълни са по особени, защото те могат да обикалят земното кълбо. От предавателя те се отразяват в озоновия слой в атмосферата, който ги връща обратно към земята, от където пак се изпращат към озоновия слой и това се повтаря непрекъснато. През деня под въздействие на слънчевите лъчи озоновият слой се вдига високо и радиосигналът отслабва, защото изминава по- голямо разстояние. През нощта, когато слънцето залезе, озоновият слой пада ниско и тогава могат да се ловят повече радиостанции. Ако радиоприемникът няма добра селективност, започват да се чуват няколко радиостанции едновременно.

Около 1960 година се запалих по радиотехниката. По това време имаше много литература по радиотехника, която много ми помагаше, но наличието на радиочасти бе голям проблем. Имаше един магазин за радиочасти на Главната, до Нармаг с един много любезен продавач. Почти всеки ден отивах в този магазин да питам за части. Толкова често посещавах магазина, че накрая ме беше срам да ходя. Направих един списък от радиочасти и помолих баба ми да ходи. Разбира се продавачът се усети, че аз я пращам. За какво ли една възрастна жена ще ходи ден през ден да пита за радиочасти. Пресрамих се и отидох пак в магазина и продавачът ме попита " Ти как ще се ожениш като си толкова срамежлив?

По това време имаше Централна станция на младите техници, откъдето успях да се снабдя с няколко съпротивления и кондензатора. От близки роднини и познати взимах стари неработещи приемници ,на които ползвах частите. Радиоапаратите тогава бяха само лампови. Научих се да правя "присадка" на радиолампите, което значи на дадена радиолампа да смениш цокъла. Тогава радиолампите, които се предлагаха в магазина, бяха предимно унгарски марка Тунгсрам и с тях трябваше да се заменят старите германски лампи. И при лампите и при транзисторите най-важното условие е да се накара определено количество от електрони да се излъчи в определена посока. За да се получи това при една радиолампа, тя трябва да се захрани с напрежение от 6,3 волта.

Вече бяха се появили транзисторите, дори имаше и българско производство, мисля по френски лиценз.Те имаха три извода - база, емитер и колектор, за разлика от най сложните радиолампи, които имаха осем извода. Имам предвид не транзисторните радиоприемници, а малките полупроводникови елементи с големина от 5-6 мм., чиито производство изискваше много по-малко труд и материали. За сметка на това се ползваха скъпи материали като германии,силиции и др.

С успех си направих няколко радиоприемника, разбира се това бяха "линейки"..По това време в Пловдив имаше клуб на радиолюбителя, който се намираше на Джумаята. Опитах да се присъединя към клуба, но не ме харесаха и не ме приеха.

Мечтата ми беше да си направя радиопредавател. Намерих подходяща радиосхема, имах и необходимите радиочасти. Разбрах,че мога да се свържа с много радиолюбители от западния свят зад желязната завеса. С доста мъки успях да сглобя радиопредавателя. Заработи, но не както очаквах. Отидох за помощ при един добър родиотехник, възрастен човек, работил някога във фирмана Сименс. И претърпях голямо разочарование. От него разбрах, че в България не всеки може да има радиопредавател. Българските граждани не можеше и не им беше позволено да общуват чрез радиопредаватели и радиоприемници с хората по света, да знаят как живеят там хората при лошия капитализъм.

Притежателите на радиопредаватели трябваше да отговарят на много условия. Най недостижимото условие беше ,че радиопредавателят трябваше да бъде регистриран в милицията. Нямах познати, работещи в милицията, нито моите родители.

Мечтата ми загина завинаги!

Милицията се грижеше за нас. Родната милиция ни пази,както пееше по късно известният Веско Маринов.

арх.Олег Каразапрянов

20.05.2024г. oleg5@abv.bg