Сещам се за мои много близки роднини, на които целият им живот беше отдаден на лекарската професия. Сещам се за тях защото една голяма част от живота им премина като лекари на село. Но не в тези села, където улиците са асфалтирани, а в селата които дори няма улици. Все още тези села ги има, колкото и да е чудно това. Често ми се случваше да пребивавам при тях в тяхното село за по няколко дни и неволно да съм свидетел на техния всеотдаен денонощен труд.

До преди години във всяко село имаше здравна служба. Но имаше села без здравна служба, защото населението им се състоеше от няколко десетки души. Все още ги има тези села. Сещам се за едно такова село. До него може да се стигне само с високопроходим автомобил при хубаво време. Дори с магаре е трудно. Най сигурно е да се върви пеша петнадесетина километра. Неведнъж на моите роднини лекари се е налагало да изминават този път през дъжд, сняг, мъгла, буря нощем по тъмно- само и само да помогнат на тежко болен човек. Никога не ги чух да се оплачат или да се помислят за някакви герои, да героизират лекарската си професия.

Вървейки към болния през дъжд, сняг, мъгла, буря нощем по тъмно едва ли са се сещали за Хипократовата клетва.

Просто са си вършели работата.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

22.05.2024г.