©

Помня още от отделенията манифестациите за 24-ти май. По-често под пролетен дъжд, но с голям ентусиазъм. Най-голямата гордост бе да си с лента "Отличник"  през рамото. Когато се прибирах в къщи с нея, дядо ми ме награждаваше с 10 стотинки - 4 за марципан и 6 за средна боза. След това махалата "Марно поле" празнуваше - скара, бира и лимонада за децата. Надвечер, като единствен собственик на акордеон/48 баса/ и умеещ донякъде да свири, седнал на един шпертплатов стол, повтарях единствените един валс и едно танго, които знаех.

Всички танцуваха и се веселяха. Баща ми и майка ми-също.

Акордеонът също беше свързан донякъде с 24-ти май. В ДНА имаше музикална школа и майка ми настоя да се запиша. Имаше приемен изпит - да се изпее една песен и да се повтори ритъм, изчукан с молив по масата. Баба ми Надежда, учителка по български език и литература в Кюстендил, а впоследствие изселена в Делиормана от народния съд с дядо ми, царски офицер. С нея репетирахме "Върви,народе възродени". Когато се явих пред комисията, блокирах и като на някакъв герой на Илф и Петров една единствена песен ми се яви, набита в главата ми: "Горе на Балкана-чЕрвено знаме,а под него лЕжи Вела Пеева....".

Когато разказах на баба си, тя изпъшка,обърна се и нищо не промълви.Още ми е пред очите.