©

Писмо от арх.Валентин Маринов

Гледам и слушам пренията за национална детска болница -  на фона на новините за починали деца. И си спомних баща ми. Д-р Димитър Маринов, който 38 години беше главен лекар на детското отделение в Окръжна болница гр. Велико Търново. Първоначално беше в една стара сграда. Когато започна строежа на новата/сегашна д-р Стефан Черкезов/, той спеше на строежа, за да се направи всичко така, както той го виждаше. Баща ми беше благ човек, но когато ходех при него в болницата, всички санитарки, сестри и лекари се движеха на 78 оборота. Той много искаше да го наследя професионално, но в къщи спях на диванчето под телефона. Когато звъннеше в 3 часа през нощта, аз го вдигах и будех баща си на повикване. Сънен, рошав и небръснат се обличаше, вземаше си цилиндричната чантичка и тръгваше към другия край на града. Пеша. Нямаше транспорт, даже и файтони. Като го питах защо, той  ми отговаряше: "Хипократовата клетва"! Затова не станах лекар -за негово огромно съжаление.

Когато реши да защити научна степен и описа над 2000 случая на вродени малформации, аз му рисувах графиките. Беше много горд с процента на детската смъртност във Велико Търново, която беше най-ниска в България и не само. Разказваше ми как са прибирали болни циганчета с милиция, защото не са ги давали.

Едно циганче с дифтерит, с интубация, но като му поднесли храна, забравило за тръбата в гърлото. Друго пък не реагирало на манджи. Едвам когато му дали филийка с олио и чубрица/циганска баница/, се нахвърлило с апетит. Когато завърши научната си разработка/Причини за вродени малформации/, доста обемна-и за мен беше интересна, се яви пред комисията. Като се върна, хвърли всичко и бесен процеди: "Искат ми и изпит по научен комунизъм". С това приключи хабилитацията му.

За компенсация го направиха "Заслужил лекар", с което много се гордееше. Преди да почине, пожела в гроба да го положат с този знак.

Сигурно ще има национална детска болница,но лекари????