©

Ще ви прочета нещо, което написах по време на предизборната ми кампания. Ще ви прочета тази моя мечта, не само защото тя е насочена към вас, младите хора, а и защото вече години по-късно, отдалечавайки се от времето, аз продължавам да следвам мечтата си. И да я заявявам спокойно, без да се срамувам-каза кметът . И прочете това"

"Прибирах се наскоро късно вечер в къщи, колата спря пред входа на блока, но реших да погледна близката автобусна спирка. Тя беше облепена с различни предизборни плакати, и човешко е, поисках да се уверя, дали материалите на ВМРО с моя плакат заемат подобаващо място. На пейката седяха момче и момиче, двайсет и няколко годишни и прегърнати. Поздравих ги учтиво и заразглеждах съсредоточено, "по кметски" нагледната агитация. Картинката сигурно ви е позната. Моите плакати върху други. Други /на опонентите/ върху моите. Някои скъсани, някъде надраскано нещо неприлично със спрей. С една дума демокрация в действие.

Тогава младежът ме заговори: "Г-н Атанасов - каза той - може би от ВМРО ще спечелите плакатната война , може би и ще гласуваме за Вас, ако изобщо гласуваме, може би ще станете и кмет. Но г-н Атанасов - продължи момчето - в края на годината двамата с приятелката ми се дипломираме в Университета и напускаме Пловдив и България. За нас тук хляб няма , и което е по-лошо, не виждаме особена надежда".

Разбира се, опитах се да ги убедя, че България зависи от всички нас, особено от по-младите и образовани хора.Че ако всички така решат, на кого ще останат и града, и страната. Много още други аргументи им казах, но напразно. Те бяха непреклонни. Подобни разговори съм имал и друг път, но онази вечер дълго не можах да заспя. Затова ще ви кажа само едно нещо още: Мечтата ми е един ден след моя мандат да не виждам в очите на хората "И ти беше като другите". Хората да не напускат Пловдив от неволя, за да търсят в чужбина късмета си. Моята наистина съкровена мечта е, пътувайки извън България, пловдивчани с гордост да разнасят славата на нашия хубав и древен град, като най-чудесното място за живеене.

А повярвайте ми, никой човек не убива мечтите си!""

Край на цитата

След него последваха истински аплодисменти