©

В края на 1989 г., на попрището жизнено в средата, попаднах пред една завеса - отляво червена, а отдясно синя. Завесата бе открехната от Месир Воланд, наметнат с плащ червен и пронизващ ме с поглед зелен.

Откри се стълба, водеща към небесата. Месир попита: "Ти какво решил си, момко, с този блясък в очите?" Отговорих: Нагоре по стълбата, към свободното небе. Добре, но трябва нещо да ми дадеш - дай ми вярата си.

Няколко стъпала по-нагоре Воланд отново ме пресрещна: "За да продължиш, дай ми парите си, ще ти ги умножа".

Още по-нагоре Месир, вече с жълта плащеница, рече: "Дай ми 800 дни и ще бъдеш на върха"!"

След още стъпала Той беше вече със синьо наметало и поиска гласа ми, за да накаже виновните.

Малко преди върха,вече с наметалото на Феномена Батман,ласкаво ме успокои: "Смири се, вече си мой."

Оттогава съм СмирЕнски.

Записал: арх.В.Маринов