©

ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ

ПО ПОВОД СВЕТАТА ПАСХА

† В А Р Т О Л О М Е Й

ПО МИЛОСТ БОЖИЯ АРХИЕПИСКОП НА

КОНСТАНТИНОПОЛ - НОВИЯ РИМ

И ВСЕЛЕНСКИ ПАТРИАРХ

ДО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА:

БЛАГОДАТТА, МИРЪТ И МИЛОСТТА

НА ВЪЗКРЪСНАЛИЯ В СЛАВА ХРИСТОС ДА СА ВСИЧКИ ВАС

* * *

Честнейши събратя Иерарси и чеда в Господа възлюбени,

По благословението и благодатта на всещедрия Бог, изминали пътя на Светата и Велика Четиридесетница и преминали в съкрушение Седмицата на Страстите Господни, ето че ние се развеселихме с празника на светлото Негово Възкресение, чрез което се освободихме от тиранията на адовата смърт.

Славното Възкресение от мъртвите на Спасителя Христос е една среща на целокупния род смъртни човеци; предвкусване е на усъвършенстването на всичко и на завършването на Божественото Домостроителство в Небесното царство. В Църквата ние ставаме участници в неизразимото тайнство на Възкресението, бидейки осветени чрез църковните тайнства и преживяващи Пасхата Господня, "която ни разтваря райските врати", не като спомняне на някакво отминало събитие, а като същина на църковния живот, като постоянно присъствие на Христос посред нас, което ни е по-сигурно дори от сигурността на самите нас в себе си. На Пасха православните вярващи откриват истинското си аз като битие в Христа, включват се в движението на всичко към Свършека на този свят "с неизказана и преславна радост" (1 Петр. 1:8) като "синове на светлината и синове на деня" (1 Сол. 5:5).

Основно свойство на православния живот е неговият пасхален туптеж. Философът неудачно нарича православната духовност "навъсена" и "есенна". Уместно на Запад се възхвалява развитото чувство на православните за смисъла и житейската дълбина на възкресенческия опит, без обаче тази вяра да забравя, че пътят към Възкресението се изминава посредством Кръста. На православната духовност не ѝ е познат утопизмът на Възкресение без Кръст, нито песимизмът на Кръст без Възкресение. По тази причина в хода на православния живот злото няма последната дума, като вярата във Възкресението действа като двигател за борба срещу неговото наличие в света и последиците му, действа като преобразяваща сила. В православното самосъзнание няма място за договорки със злото посредством безразличие към хода на човешките неща. Напротив, приносът към преобразяването на човешката история има богословска и екзистенциална основа и се развива без опасност Църквата да се идентифицира със света. Православният вярващ осъзнава противопоставянето между светската действителност и есхатологичното съвършенство и не може да остане безучастен пред лицето на негативизма. По тази причина Православната църква никога не е разглеждала борбата за преобразяване на света като тривиален въпрос. Възкресенческата вяра е спасила Църквата както от интровертност и затвореност, така и от осветскостяване.

В Пасхата Христова за нас, православните, е съсредоточено цялото тайнство и същностно богатство на нашето благочестие. Уплахът на Мироносиците, когато "като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха“ (Марк. 16:5), сочи величината и същността на верския опит като преживяване от екзистенциално разтърсване. Уплахът сочи, че човек е изправен пред едно тайнство, което се задълбочава все повече с приближаването към него, съгласно казаното, че нашата вяра "не е пътуване от тайнство към знание, а от знание към тайнство“.

Отричането на тайнството ограничава екзистенциално човека, докато благоговението разтваря пред него небесните двери. Вярата във Възкресението е най-дълбокият и откровен израз на нашата свобода или по-скоро на нейното рождение като доброволно приемане на най-висшия божествен дар – обожествение по благодат. Православната църква като "преживяно Възкресение“ е мястото на "истинската свобода“, която за християнския живот е основа, път и цел. Христовото Възкресение е евангелие на свободата, даруване на свобода и гаранция за "всеобщата свобода“ във вечния живот на Царството на Отца, Сина и Светия Дух.

С тези чувства, честнейши събратя и възлюбени чеда, вдъхновени от нашето изпълненото с радост участие в "общия за всички ни празник“, получили светлина от неугасващата светлина, прославяйки Възкръсналия от мъртвите Христос, Който дарява живот на всички, и празнувайки този тържествен "избран и свят ден“, за всички страдащи братя ние се молим на "потъпкалия смъртта със смърт" Господ Бог на мира да умири света, да благослови усилията ни за всяко добро и Нему угодно дело, възклицавайки прерадостния химн: "Христос воскресе!“.

Фенер, Света Пасха, 2024 г.

† Константинополският

горещ молитствувател за всички вас

към Христа Възкръсналия

.