©

В  далечните години имах един учител по история - Алексиев. Беше с брада-приличаше на Стефан Караджа. От него,още в основния курс чух обяснение за пазара: двама лодкари, които прекарват пътници. Единият за 10 пари, другият сваля на девет и т.н., докато единият стига до нула. Тогава другият започва да дава по един геврек на пътник и остава само той.

Брадати учители нямаша, но баща ми /Царство му небесно/ ми обясни,че Алексиев е имал витилиго и разрешение. Дотогава не знаех що е витилиго. Баща ми -шеф на детското отделение, от ученик си беше искал брада, ама не. При една ваканция на морето си пусна - като на Гяуров и се снима. Още пазя снимката. Като студент, след премеждиите с дългата коса, си пуснах брада, в знак на протест. Аз бях от първенците на випуска, особено в математическите дисциплини. На изпита по строителна физика /където бях най- силен/ първи си подготвих развити въпроси и решени задачи и седнах при изпитващия доцент. Той ми отвори студентската книжка и я хвърли зад гърба си. Аз я донесох и попитах защо, а той ми каза , че в книжката не сам аз, защото на снимката/ ученическа с фуражка/ не съм с брада. Без брада ме въртя на шиш, но не можа да ми пише по-малко от 5.

Реших да си пусна "Катеначо", като Ленин. Станах кум на първия си приятел и в ресторанта ме гледаха като на Феликс Едмундович - пълен успех. В проектантската организация си пуснах Ботевска брада. До момента, в който изкарах шофьорските курсове и разбрах, че шофьорска книжка с брада няма да видя. Търсих бележки от творчески съюзи, медицински, но не би. Взех книжка. Между другото брадата беше трудна за поддържане - трябваше да се пере ежедневно. Преди шофьорската книжка, по линия на побратимяването на Пловдив и Кишинев, попаднах в творческа делегация на посещение в Молдавия /тогава/. Бях спечелил конкурс за ритуална зала в Кишинев /с нещо като капелата Роншан/. Молдованките бяха във възторг.Още помня една песен- "Ъйн градина луй Йон тутъ пъсареле дорм". На София Ротару.

Демакрацията легитимира брадите като белег на революционера. Сега бради да видиш!