©

Още малко спомени за сградата на училището

Сградата е ситуирана в един сравнително голям поземлен имот, който за съжаление днес почти не се използва. Пред сградата от юг е положена настилка, но зад сградата теренът за нищо не се ползва.

Разпределението на сградата е безупречно. .Явно сградата е проектирана от много добри архитекти. За съжаление не можах да науча имената на проектантите. Строителите също са свършили отлично работата си. Всички строителни работи са изпълнени много качествено. По коридорите е изпълнена красива мозайка.

От входа се преминава в просторно фоайе, в дъното на което е разположено стълбището, съставено от три широки рамена, свързващо трите етажа. Стълбището е осветено от големи прозорци ,които осигуряват естествена светлина и на фоайето.

Преди да се влезе във фоайето, от ляво и от дясно, имаше направени два къта, където бяха изложени намерените при изкопа на сградата глинени и медни съдове и малка експозиция от стари монети. За съжаление монетите постепенно започнаха да изчезват и от тях не остана нищо.

Срещу входа леко в дясно има врата, която почти никой не влиза. Едва ли някой скоро е влизал. Вероятно малко са хората, които са преминавали през тази врата и са слизали надолу по стълбите, които водят до изключително ценен и много добре запазен архитектурен паметник създаден преди няколко хиляди години.

Пак от входа вдясно по коридора бяха разположени работилници по металообработка, каквато учениците изучаваха в часовете по трудово обучение някога. В дъното на този коридор се намираше вратата към физкултурния салон. Към салона имаше съблекалня за учениците. Салонът имаше сцена, която се ползваше при различни тържества за изнасяне на програми.

Във фоайето в ляво беше зъболекарският кабинет. Зъболекарят, приветлив мъж, лекуваше съвсем безплатно зъбите на всички ученици. Дъщеря му Марина ми беше съученичка. Беше красиво, стройно момиче.

До зъболекарският кабинет бяха помещенията, в които се разхолагаше забавачницата. С дечицата се занимаваше другарката Добрева, съпруга на директора Тодор Добрев. Тя имаше син Добрин, с който бяхме съученици в един клас до завършване на началния курс.

Във фоайето вляво имаше друга врата, която водеше към коридор. От тук се влизаше в жилището на прислужника бай Ради. Тук бай Ради живееше с жена си, която му помагаше и четиримата си сина. Най големият Стойчо ми беше съученик, учехме в една паралелка.

През онези години училищните стаи се отопляваха с едни големи печки на въглища. Представям си колко труд е полагал бай Ради с жена си, за да подготвят и запалят десетки печки в училището. Беше много приятно зимно време,сутрин рано и още тъмно, когато навън всичко е замръзнало, като влезеш в класната стая да усетиш приятната топлина. През студените зимни дни се надпреварвахме със съучениците си кой ще дойде пръв. Нареждахме се около бумтящата печка и всеки разказваше някаква история. И така докато докато започне първия учебен час.

От този коридор по стълбището се слизаше в избата, където бяха дърводелските работилници. Те бяха оборудвани с всички възможни дърводелски машини. Имаше няколко струга за дърво, банциг, абрихт, планя, дърводелска фреза, бормашини и какво ли не още. Пълно беше и с ръчни дърводелски инструменти. За тази работилница се грижеше учителят Величко Хубчев, а по-късно Марко Анави. Учителят Анави беше професионалист в дърводелския занаят. От него получих много знания за дърводелството. По едно време в тази работилница Анави правеше табуретки, някакъв подарък за друго училише или не знам за къде .Беше ми приятно и забавно да му помагам преди или след учебните часове.

Съученици в началния курс ми бяха Тодор Гайдаджиев, Ламбриан Ламбрианов, Стефан Тодоров, Цветанка Ламбрева, Сийка, Виолета Ламбрева, Нейка,Богомила.

На един чин стояхме с Анастасия. Бяхме с нея много добри приятели. Имаше две дълги притки. Беше умно, красиво, но и много буйно момиче. Можеше да набие много от момчетата от класа, ако някой от тях я ядосаше. Случваше се и това.

Учителката Станка Сталева ни сложи с Анастасия на един чин, защото аз бях кротък, та се надяваше да предам нещо от моята кроткост и на нея. За съжаление след завършването на четвърти клас повече не се видяхме.

20.03.2024г. арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg