©

  Кметът Славчо Атанасов подари на всеки един от "общинските съветници" на младежката сесия днес по един сноп на хан Кубрат и им пожела да следват завета на хана, за да бъдат силни когато са обединени.

     Младежката сесия започна точно в 9 ч., звънецът удари "председателят" на Общинския съвет - дванадесетокласникът от СОУ "П.К. Яворов" Найден Рашков. Избраните в младежкия парламент изслушаха прави националния химн и химна на Пловдив. "Общинските съветници" приеха дневен ред от 4 точки.    Те гласуваха с мнозинство първата си точка от дневния ред - "Подобряване на условията за спортуване и разработване на програма за спортуване на младите хора".  Младите хора обсъждаха превенцията срещу дрогата и работа на общинския отдел по наркотични вещества в училищата. Трета точка от дневния ред беше "Провеждане на референдум чрез Фейсбук" - За и Против ученическите униформи". "Съветниците" гласуваха единодушно Харта за спазване правата на детето и участието му в живота на Община Пловдив.

      Младежката сесия беше организира по повод 21-та годишнина от Конвенцията на ООН за правата на децата и конкретно - поканата към община Пловдив от УНИЦЕФ  през 2008 г. за включване в инициативата "Община Пловдив - приятел на детето".  Офелия Велкова от социалния отдел на Община Пловдив, както и общинските съветници Ирина Димитрова , Добромир Трифонов и Едуард Сарафян са сред основните организатори за младежката сесия.

Eто пълният текст на обръщението на кмета към младите хора:

Уважаеми млади хора,

Приятели,

Радвам се да ви кажа "Добре дошли" тук, в залата, която носи частица от българската държавност - пловдивският местен парламент. Днес ви предстои да вземете няколко решения. Знам, че ще го направите отговорно след като сте  в тази зала. 

Бих искал обаче да Ви кажа няколко неща не само заради днешното заседание. А и защото, оттук нататък  ще Ви предстои често да правите избор,  да заявявате позиция, да бъдете ангажирани, да проявявате характер. Бих искал да Ви разкажа за една среща наскоро с големия български писател  Антон Дончев. Поканиха ме на негов разговор със студенти в Аграрния университет. Няма да скрия пред Вас огорчението си - имаше много малко млади хора. Той си беше приготвил реч за пред студентите, но като видя, че в залата преобладават хора като мен, каза нещо друго. Много вярно, макар и с горчивина. Но и много мъдро. 

Ще се опитам да перефразирам академик Антон Дончев: "Днешните политици ни накараха да вървим наведени, гледайки надолу, във върха на обувките си. А ние? Докато не спрем да се навеждаме, докато не свикнем, че достойнството е това, което ни държи изправени,  докато не осъзнаем своя дълг да бъдем българи и не осъзнаем, че по нищо не отстъпваме на останалите - особено по култура, няма да променим нещата".

Неслучайно се сетих за тези думи на академик Дончев, приятели. Каквото и да правите в живота си оттук нататък, какъвто и път за реализация да изберете - не правете така, че вие или хората край вас -  тези които са ви повярвали за дадено решение - да ходят наведени. И да  бъдат разединени.  Защото в България, защото в Пловдив, имаме нужда да бъдем единни, обединени, сплотени, за да успяваме. За да го постигнем  - няма нужда да гледаме толкова надалече. Какъв по-голям урок от собствената ни история?  Достатъчно е да погледнем Съединението. България винаги е успявала когато е била единна, когато всички са загърбвали личните си пристрастия  и са се обединявали в името на общия идеал. Обратното - противопоставянето, хвърлянето на кал по опонента, по различно мислещия, делението на наши и ваши  - никога и никого не са довеждали до добро.

Затова съм Ви приготвил снопът с пръчки на хан Кубрат.  Този сноп пловдивчани връчиха и на мен преди да стана кмет. Ще разкажа легендата отново, не защото не я знаете, напротив, а защото нейната поука е останала запечатана, завинаги в хилядолетната история. Кубрат събрал синовете си и наредил да им донесат сноп пръчки. Заръчал им да счупят пръчките, но никой от тях не успял да пречупи снопа. Тогава ханът разпръснал пръчките и една по една ги счупил.
Така Кубрат им завещал поуката винаги да са заедно и никога да не се делят, за да са силни и непобедими. Защото иначе, поотделно, ще са слаби и всеки враг ще може да ги сломи.

На това се научих като кмет.

И това е моето послание към вас. Бъдете себе си, отстоявайте позицията си, но не воювайте помежду си - воювайте за каузи. И то - заедно.

Пожелавам Ви успешна сесия!