©

Да припомня, че бях войник в АШВСМ " Чавдар" в София. Стана известно, че съм бил национален състезател по математика и офицерите започнаха да ме търсят за уроци на децата им. Взводният ми командир-лейтенант Гановски /племенник на Сава Гановски,а в наши дни притежател на лицензите за разни Мис/, учеше задочно във ВВУ-Велико Търново. Не му бяха ясни матриците и за един понеделник ми разписа книжката да му ги обясня. Живееше на "Витошка". След сутрешния развод кацнах там и позвъних. Отвори ми....Лили Иванова. В прозрачна нощница и ме покани да вляза. В кухнята ми сипа купичка студено кисело мляко и се разговорихме. Каза: "Вчера празнувахме Цветница и рождения ми ден. Страхо/Гановски/ и Янчо/Таков/ още спят".

Лили беше вече звезда, бях я гледал в един конкурс в Сопот-Полша със "Брезичките на улицата малка", но за Цветница не бях в час. Тя ми обясни  и аз и споделих, че майка ми се казва Лиляна. Тогава Лили каза-"Всъщност и аз съм Лиляна.“

Стана дума за родители - че моите са лекари и са искали и аз да стана лекар,оно по ред причини бях избрал архитектурата. Тя ми каза: "Грешка. И моите искаха същото и аз, ама-на!"

Поговорихме си дълго, но ученикът не се събуди и урокът беше отложен.

След 10-ти ноември, когато рейтингът на Лили Иванова беше спаднал, на един концерт в Пловдив - в хотел "Санкт Петербург" й подарих кошница с цветя, която закупих на място и и припомних епизода. Тя ме целуна!