©

1984-Пловдив. След 20-годишно чакане да излезе номер на родителска вноска за лек автомобил. "Жигули"-то беше налице. Мой колега от проектантската, приятел и кумец имаше връзки в турингклуба и предложи да им направим един проект без пари срещу включване в лимитираната квота за автотур в Европа. Речено-сторено! За нашите две семейства бяха позволени по 35 /тридесет и пет/ долара на човек и още 35 за автомобила. С този бюджет трябваше да се опитаме да изминем 8000 км за 40 дни. За целта монтирах багажник на покрива, в който в палатка бяха увити спални чували и пътни чанти. Багажникът пое консерви от всякакъв вид, както и щафети луканка, които щяхме да подаряваме на познати в Австрия и Франция, тъй като там това било непознат деликатес. От един комшия заех самопрайска 30-литрова метална туба за бензин, да спестим режийни. В Югославия магистралите се плащаха и избрахме маршрут през Румъния. Бяха ни предупредили да не спираме в никакъв случай заради опасност от обирджии. Не видяхме такива, но си спомням гледката на една "Дачия", теглена от два коня. На границата с Унгария пристигнахме след края на работния ден на граничния пункт и чакахме до сутринта. На границата между Австрия и ГФР,д окато чакахме за проверка, с недоумение гледахме,как автомобили с европейски номера даже не намаляват на граничния пункт. Стратегията за нощуване, подсказана от експерти, беше да търсим къмпинг, но да влезем след полунощ и да напуснем преди изгрев, за да не се срещаме с администрацията, която събираше таксите. В някои страни/Швейцария например/ и нощес имаше дежурни и се налагаше да опъваме палатката в близост до ТИР паркинг. Една нощ през нас минаха някакви военни в учение и ние се евакуирахме панически. Сутринта с колегата се обръснахме на брега на едно езеро с лебеди. Освен тях вътре се къпеха и две сръбкини - като сирени. Бензиновата туба от високата температура изпускаше от съдържанието си и багажникът беше като бензиноколонка. Наложи се да изядем луканките лично.

Оттогава,като ям луканка, ми замирисва на бензин.

Когато се срещнахме с приятелите, за които бяха предназначени, разбрахме че там има колбаси, за които ни беше бедна фантазията. Три пъти ни спира полиция - във Франция,от любопитство, в Унгария на връщане, за да ни глобят, но вече нямахме валута и след няколко часа ни изгониха и в България през нощта. Имахме левове и успешно финиширахме в Пловдив.

арх.Валентин Маринов