 © |
На ъгъла на бул.Хр.Смирненски" и ул."Старата стена" беше заведението на Борис "Бира скара", в което се предлагаха кебапчета и кюфтета. За гарнитура имаше единствено нарязан праз, примесен с доматено пюре. Предлагаха се и кренвирши със същата гарнитура. Да се нахраниш тук не беше много евтино. консумираше се на крак покрай едни полици монтирани на стената. Бирата беше софийска, по-добра от пловдивската. Заведението все още го има, но е доста преобразено. Вече може да седнеш на масите поставени отвън. На обръщалото на трамваите на пл."Йорданка Николова" - така се наричаше тогава площада, се намираше кръчмата "Амур". В нея предлагаха готвено, но цените не бяха ниски, въпреки че се водеше като квартално заведение. Посещаваше се от мъжете от квартала, които пляскаха единствената сервитьорката по задните части, а тя приемаше тази форма на ухажване, без да се смущава. По принцип в България не можеше да се слагат маси за консумация на открито, беше забранено от санитарните власти. За първи път започнаха да слагат маси на открито до стадиона Васил Левски в София. Предлагаха само кафе и безалкохолни напитки от един повилион, който работеше и през зимата. Най- добрите кебапчета и шкембе чорба правеха в една скромна дори невзрачна закусвалня на бул."Патриарх Евтимий". Софиянци тук идваха да похапнат. В края на пазара имаше чешмичка, то може ли пазар без чешмичка. Срещу нея беше масата на чичо Богдан, който продаваше лотариини билети от държавната лотария. Мъжете от пазара му завеждаха, защото той можеше да гледа момичетата с минижупите наведени срещу нега да пият вода от чешмичката. Стоката на пазара беше по-скъпа отколкото на другите пазари, но беше качествена. Тук идваха да продават производители най-много от Пловдив и Пазарджик. Явно печалбата им е покривала пътните разходи. Плодовете и зеленчуците докарваха с леки автомобили, някои имаха и ремаркета. По едно време забраниха на пловдивските търговци да носят стока за продан в София. Милицията стриктно се грижеше да се спазва забраната. На изхода на Пловдив стояха милиционери, които проверяваха за спазването на забраната. През тези години до София нямаше магистрала. Пътят до там беше много натоварен с автомобили. Най неприятно беше преминаването през Момин проход и Момина клисура, където настилката беше от паваж. До София се пътуваше за около 3-4 часа. Между Вакарел и Ихтиман, където пътят имаше по-големи наклони, за да се избегне задръстването, създадено от камионите направиха двулентово движение, което доста облекчи пътуването. По пътя имаше много катаджии, които следяха за нарушения. По едно време, когато в Пловдив се провеждаше Международният Мострен панаир, бяха пуснали вертолет, който дебнеше за нарушения отгоре. Ако катаджиите от вертолета забележеха някакво нарушение, те съобщаваха за него по радиотелефона на патрулката, която те спираше и ти дупчеха талона на место. арх.Олег Каразапрянов oleg5@abv.bg 25.03.2024г. |