©

Ако попитате един пловдивчанин първо поколение кои са най-хубавите пловдивски улици, ще ви отговори – "Иван Вазов", "Руски", Главната...

Има обаче истински пловдивчани кои откривате красотата и романтиката в забравени малки улички

Ива Краева ни изпрати снимки и описание на улица Велбъжд:

Ето няколко снимки от моите разходки. Този квартал ми толкова любим, че понякога изпитвам болка от носталгията към него. Улицата е успоредна на Пещерска и е в подножието на тепето. Имаше малко разширение срещу ТЕТ Ленин и оттам се качва за нея. И всяка една следваща пресечка посока жп прелеза и гарнизонна фурна /която вече я няма/ води към Велбъжд. Наистина след като градът брутално се презастрои, тя се закри и кварталът изгуби своя чар. Но нашите спомени остават. Другият подход към улицата е откъм Васил Априлов в самия край на Държавна болница, където се намираше една легендарна кръчма Драма. Влизаше се от една къса уличка д-р Добрев май се казваше и после едни стръмни стълби към тепето ...

Непременно се разходете и в частта която води към Държавна болница. Сезонът е благодатен и много подходящ. Ще се почувствате като в Италия или някъде в Прованс!

А ето какво ни написа арх.Олег Каразпрянов:

Преди дни по ПОТВ - Пловдивската Обществена Телевиия се заговори за по необикновените улици в Пловдив.

Ето нещо,което искам да споделя.

Пловдив има няколко необикновени улици.Необикновени защото на тях има нещо необичайно или са свързани с нещо по различно.Те са и много красиви и затова ако веднъж си минал през тях те остават в паметта ти.

Сещам се за улица на име "Зора".Тази улица съществува повече от 70 години.Това е една доста странна улица.Рядко се е случвало но съм се срещал с хора,които са я търсели или са търсели някоя къща на тази улица и им е било много трудно да я намерят.По тази улица не може да се премине с автомобил.Не може и с велосипед.Почти не може и с тротинетка.

Улицата започва от Понеделник пазара или може би там завършва,защото там е последния и номер 12.Завършва до къщата на ул.Съединена България №11,там където е градинката в подножието на Джамбаз тепе.Ако тръгнем от тук и се изкачим две рамена по десетина каменни стъпала ще стигнем до къщата в която някога живя на учителя Тодор Стойчев.Тя е на ул."Зора" № 12.Продължаваме нагоре по павираната пътека.Следват няколко групи по 4-5 стъпала и пътеката задънва в един полукръгъл каменен парапет,на който човек може да поседне.Около пътеката има красиви храсти ,които през пролетта нацъфтяват с красиви бели цветчета.А под тях пак по същото време едно рядко срещано в Пловдив дърво разцъфтява с едри красиви цветове в розов цвят. От тук свиваме на дясно и поемаме по стълбите наляво.Изкачваме се до красивата църква Св.Петка от западната и страна където е входът и.Южно от църквата има площадка,на която човек може да поседне и да погледне отвисоко Пловдив.Тук съвсем наблизо беше къщичката на жената,която се грижеше дълги години за църквата.Живееше заедно с дъщеря си Лили и синът си Кольо.Къщата вече я няма,събориха я.Продължаваме нагоре,но не завиваме наляво по стълбите,които водят към камбанарията,а вървим направо.Изкачваме се пак по стълби стълби.Минаваме покрай няколко къщи от дясната ни страна и стигаме до къщата на поета Алфонс Дьо Ламартин.В тази къща на път за Ориента преди много години за кратко е отседнал френският поет Алфонс Дьо Ламартин Ламартин.

Къщата е на кръстовището на ул."Зора" и ул."Княз Церетелев".

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

Този материал е част от проекта на Сдружение "МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ И ПЛОВДИВСКА ТЕЛЕВИЗИЯ "ТРАКИЯ“ "ТВ ФЕСТИВАЛ “НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ шести сезон“. Проектът е подкрепен от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2024 година

ЕНИТЕ ПЛОВДИВСКИ УЛИЦИ“

Ака попитате един пловдивчанин първо поколение кои са най-хубавите пловдивски улици, ще ви отговорят – Иван Вазов, Руски, Главната...

Има обаче истински пловдивчани кои откривате красотата и романтиката в забравени малки улички

Ива Краева ни изпрати снимки и описание на улица Велбъжд:

Ето няколко снимки от моите разходки. Този квартал ми толкова любим, че понякога изпитвам болка от носталгията към него. Улицата е успоредна на Пещерска и е в подножието на тепето. Имаше малко разширение срещу ТЕТ Ленин и оттам се качва за нея. И всяка една следваща пресечка посока жп прелеза и гарнизонна фурна /която вече я няма/ води към Велбъжд. Наистина след като градът брутално се презастрои, тя се закри и кварталът изгуби своя чар. Но нашите спомени остават. Другият подход към улицата е откъм Васил Априлов в самия край на Държавна болница, където се намираше една легендарна кръчма Драма. Влизаше се от една къса уличка д-р Добрев май се казваше и после едни стръмни стълби към тепето ...

Непременно се разходете и в частта която води към Държавна болница. Сезонът е благодатен и много подходящ. Ще се почувствате като в Италия или някъде в Прованс!

А ето какво ни написа арх.Олег Каразпрянов:

Преди дни по ПОТВ - Пловдивската Обществена Телевиия се заговори за по необикновените улици в Пловдив.

Ето нещо,което искам да споделя.

Пловдив има няколко необикновени улици.Необикновени защото на тях има нещо необичайно или са свързани с нещо по различно.Те са и много красиви и затова ако веднъж си минал през тях те остават в паметта ти.

Сещам се за улица на име "Зора".Тази улица съществува повече от 70 години.Това е една доста странна улица.Рядко се е случвало но съм се срещал с хора,които са я търсели или са търсели някоя къща на тази улица и им е било много трудно да я намерят.По тази улица не може да се премине с автомобил.Не може и с велосипед.Почти не може и с тротинетка.

Улицата започва от Понеделник пазара или може би там завършва,защото там е последния и номер 12.Завършва до къщата на ул.Съединена България №11,там където е градинката в подножието на Джамбаз тепе.Ако тръгнем от тук и се изкачим две рамена по десетина каменни стъпала ще стигнем до къщата в която някога живя на учителя Тодор Стойчев.Тя е на ул."Зора" № 12.Продължаваме нагоре по павираната пътека.Следват няколко групи по 4-5 стъпала и пътеката задънва в един полукръгъл каменен парапет,на който човек може да поседне.Около пътеката има красиви храсти ,които през пролетта нацъфтяват с красиви бели цветчета.А под тях пак по същото време едно рядко срещано в Пловдив дърво разцъфтява с едри красиви цветове в розов цвят. От тук свиваме на дясно и поемаме по стълбите наляво.Изкачваме се до красивата църква Св.Петка от западната и страна където е входът и.Южно от църквата има площадка,на която човек може да поседне и да погледне отвисоко Пловдив.Тук съвсем наблизо беше къщичката на жената,която се грижеше дълги години за църквата.Живееше заедно с дъщеря си Лили и синът си Кольо.Къщата вече я няма,събориха я.Продължаваме нагоре,но не завиваме наляво по стълбите,които водят към камбанарията,а вървим направо.Изкачваме се пак по стълби стълби.Минаваме покрай няколко къщи от дясната ни страна и стигаме до къщата на поета Алфонс Дьо Ламартин.В тази къща на път за Ориента преди много години за кратко е отседнал френският поет Алфонс Дьо Ламартин.

Къщата е на кръстовището на ул."Зора" и ул."Княз Церетелев".

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

Този материал е част от проекта на Сдружение "МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ И ПЛОВДИВСКА ТЕЛЕВИЗИЯ "ТРАКИЯ“ "ТВ ФЕСТИВАЛ “НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ шести сезон“. Проектът е подкрепен от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2024 година