Първата квартира намерих след много търсене. Беше на ул.Крум Попов. Хазяи ми бяха Пенка и Никодим, пенсионери - бивши пощенски служители. Селяни от близкото до София село Филиповци. Синът им работеше в някакво посолство в Съветския Съюз. Два три пъти се видях с него, наистина беше образован и интелигентен млад човек. Беше женен и имаше малко момиченце 5-6 годишно,което живееше при Пенка и Никодим. Снахата я видях и нея два три пъти и тя беше образована, интелигентна млада жена. По едно време я изгониха и последва развод. Беше заподозряна в изневяра.

Пенка говореше на някакъв шопски език, който за мен особено в началото беше трудно разбираем, беше много серт шопкиня, много устата, дребна, много слаба.

Имах и съквартирант Стоян. Един ден Стоян и Никодим се скараха много лошо за нищо. Никодим започна да заплашва Стоян, казвайки му че не е случаен човек, защото бил спал с Жак Натан в едно легло. Стоян го попита да не е обратен и до тук всичко приключи още в началото на първата година. Трябваше аз да плащам целия наем, който беше 60 лева и за времето беше доста висок. А родителите ми на месец ми даваха 80лева, нито повече, нито по малко. Сестра ми също беше студентка но в Пловдив.

Електричеството плащах отделно, по отчетените киловати от електромера монтиран в стаята ми. Стаята ми беше със северно изложение и за да се стопли трябваше много да се плаща.

След като напуснах квартирата на Никодим, съдбата започна много да ми помага. Роднина на новите ми хазаи нямаше завършено средно образование. Работеше на ВЕЦ "Кокаляне", откъдето му поискаха да има средно образование. Започнах да му преподавам уроци по математика два пъти седмично. В преподаването на уроци имах опит още когато бях гимназист. Тогава преподавах уроци на един певец от Пловдивската опера, който също трябваше да има средно образование, за да не го изгонят от операта. За уроците ми плащаха много добре. Не след много време се оказа, че има проблем и по български език, по физика, по химия. Имах достатъчно време и му преподавах уроци. А той плащаше добре, явно оценяваше моята помощ. Тогава се видях с много пари. Втората година успехът ми беше отличен и получавах Димитровска стипендия, която беше 100лв. Когато започнах работа, получавах 100лв. заплата плюс 5 лева от Тодор Живков. Парите ги събирах и с малко помощ на моите родители успях да си купя "Запорожец 966". Вече пътувах до София и обратно със собствен лек автомобил. Запорожецът паркирах на ъгъла на бул.Хр.Смилненски" и ул."Старата стена" на  широкия тротоар до жилищната кооперация, изградена по проект на бележития български архитект Станчо Белковски. Не пречеше на никого.

Арх.Белковски напуска този свят по твърде нелеп начин. Изпитвал е страх при пътуването със самолет, винаги е пътувал само с влак. Загива при едно пътуване до Полша,гр.Краков. Влакът спира внезапно, един куфар полита към него и го удря в главата...

Със Запорожеца успях да направя много пътувания. ва пъти пътувах из необятния Съветски Съюз. В едно от пътуванията през СССР от бензиновата помпа потече бензин. Скъсано платно се оказа. Отивам в един автосервиз в гр.Лвов, обяснявам че "насос не работает нормально", те ме гледат и казват ничево, ничево,бензинът е евтин.На някои места литърът беше 6 копейки.

Никодим непрекъснато искаше да ми покаже колко е образован и колко добре разбира от политика, история и какво ли не. Даваше ми да чета книгата "Лисици в лозето" от Лион Фойхтвагнер, която вече я бях чел. Много често идваше при мен и искаше да му разказвам откъси от книгата. Реших, че той не е имал търпение да я почете и да научи нещо за Великата френска революция, а иска от мен да научи нещо за нея и да се фука от съселяните си от село Филиповци.

Известен беше магазинът за бакалски стоки, който се помещаваше в една барака. В него дълги години продаваше Софрони. То не беше магазин, а щанд пред който заставаха купувачите, а Софрони беше вътре. Цялата махала пазаруваше от Софрони. Не знам от къде го доставяше, но при него имаше кашкавал, на който софиянци му викаха "балкански". Беше от овче мляко и много вкусен. И другите магазини бяха доста неугледни бараки, но никой не се интересуваше от това.

Много известни софиянци идваха тук да пазаруват. Много често тук виждах  известната спортистка Мария Гигова.

                                                           арх.Олег Каразапрянов

                                                           oleg5@abv.bg

15.03.2024г.