©

Банките да имат достъп до фискалния резерв, предлагат финансисти на дискусия в Института за икономически изследвания на БАН

Чуждестранният капитал започна да заобикаля България, въпреки ниската данъчна тежест и високата доходност и основната причина за това е хаосът в институционалната уредба, както и непридвидимостта на държавната политика. Това заяви проф. Гарабед Минасян по време на дискусията днес в Института за икономически изследвания на БАН за перспективите пред страната ни в следващото десетилетие. Според него влошаването на финансовата сметка се дължи основно на оттеглянето на чуждестранните инвеститори и на невъзможността да се усвояват средствата по европейските програми.

Правителството все още няма успех с решаването на тези задачи, а реалните грантове от ЕС остават неизползвани, подчерта икономистът. По думите му икономическият растеж предполага по-високо парично обращение, а засилената парична рестрикция по време на криза възпрепятства разгръщането на инвестиционната и икономическа активност. Мисля, че  БНБ следва да поеме своята отговорност за смекчаване на ликвидните затруднения и удара върху търговските банки, заяви проф. Минасян.

Третият важен въпрос за решаване е държавният бюджет, който има проблеми както с приходната, така и с разходната част. За Минасян той е енигма, защото при планиран икономически ръст от 3.6% има заложено постепенно намаляване на приходите от 38.6 на 33.5 на сто от БВП при условия на непроменени данъчни ставки.

Събираемостта на приходите се влошава и трябва задължително да се подобри, заяви икономистът. Според него разходната част няма нужда от съкращаване, а от преструктуриране и рационализиране.

За промяна във финансовата политиката апелира и Стоян Александров. Нивото на лошите кредити е между 20 и 25%, каза той. По думите му банките имат лостове да ги преструктурират и затова голяма част от необслужваните заеми все още не са влезли в официалната статистика.

Финансистът коментира, че идеята на министър Симеон Дянков за влагането на част от фискалния резерв в търговските банки е добра. И предложи да се помисли за вариант, при който банките да имат достъп до него, което няма да ги кара да трупат ликвидност на всяка цена

Това не е рефинансиране, а достъп до парите на държавата, обясни Александров. Според него много от търговските банки имат в портфейла си държавни ценни книжа и могат да ги заложат. Ако трябва, ще заложат и акциите за определен период, тоест възможността да си загубят собствеността, но така няма да държат скъп ресурс на всяка цена, заяви Александров.

Румен Аврамов от Центъра за либерални стратегии не се съгласи с тезата, че сме имали друг път на развитие, защото моделът ни е заложен от паричния съвет. Истинското менгеме за българската икономика не е валутния борд, а световните пазари, от които не можем да бъде изолирани, каза той. Според Аврамов, и в момента плащаме данък "лоша история", но можем да бъдем издърпани само отвън, тъй като нямаме вътрешна алтернатива за излизане от кризата.

В дискусията на тема: "Репери на икономическата политика" участваха още икономистите Анелия Дамянова от ЦИР, проф. Иван Ангелов и Александър Томов от СУ "Св. Климент Охридски". Тя е част от цикъла: "България 2020 – Икономически и социални перспективи", който Институтът за икономически изследвания на БАН стартира миналия месец с цел да се представят възможните алтернативи за развитието на страната ни в следващото десетилетие.