©

Преди няколко дни по Пловдивската обществена телевизия - ПОТВ стана дума за винато керацуда. Припомних си и аз някои неща за красивия град Мелник и за това вино при едно мое посещение през 1984 -85г.

      Самият град е изключително живописен, обграден с високи скали от бял пясъчник. Тогава казваха, че това е градът с най-малкото население в България.

      Повод на моето посещение беше известната къща на Кордопулис. Исках да я разгледам подробно,да се запозная на место с нейната архитектура. Една голяма красива къща. В България има и други такива големи къщи, но тя е по особена. Под нея в скалите от пясъчниците има издълбани множество помещения,  в които са се съхранявали стотици тонове хубаво мелнишко вино.Това вино е било известно и търсено не само в България, но и в много европейски държави. Производството и търговията с вино са били основните дейности на жителите на Мелник.

      Установих се в красивия хотел изграден по проекта на арх.Мрянков. За съжаление мисля,че този хотел вече не съществува.

На следващия ден посетих къщата. Оказа се, че дни преди моето идване тук е пристигнала група специалисти реставратори от София. Те вече бяха започнали своята работа. Запознах се с тях и те с охота отговаряха на моите запитвания във връзка с реставрацията на къщата.

На няколко пъти сядахме заедно на чаша керацуда. Не бих попуснал тази възможност, защото аз самият съм любител на хубавото вино.Тук има една подробност. Реставраторите бяха успели да си купят "истинска" керацуда, която беше доста по различна от онази в шишетата по магазините. Керацудата е местно бяло вино с бледо с жълтозеленикъв отенък.

Когато пристигнали реставраторите направили подробен оглед на цялата къща, във всяко едно помещение. На следващия ден в едно от помещенията в подземията забелязали ,че зидът е разкъртен и в него е направена доста голяма дупка в която имало останки от зазидано керамично гърне. Явно тук са действали иманяри. Между парчетата керамика от гърнето реставраторите намерили една малко златна монета. Иманярите имали такова поверие - за да намерят ново имане те винаги оставяли малка златна паричка на местото.

Оказало се,че  стаята на господаря е свързана с това гърне чрез керамични тръби преминаващи през етажите. По тези тръби той пускал златните си монети в нещо като касичка или както днес бихме казали като сейф.

Реставраторите предполагаха,че някой е имал точното описание на мястото на тази касичка или нещо като план-карта, защото не е къртил на произволни места да търси, а е пробил пода на точното място, уплашен да не би преди него реставраторите да вземат златното съкровище.

       05.04.2024г.                                                                                             

                                                                                    арх.Олег Каразапрянов

                                                                                   oleg5@abv.bg