©

Едно време голяма част от живота на хората беше свързан с градския транспорт. Стотици часове чакаха по спирките, пътуваха поне два пъти на ден...

Днес, разбира се, спомените ни често са коренно противоположни. Едни си спомнят за едновремешния транспорт с носталгия, други помнят как висяхме по вратите – примерно.

В първото предаване от поредицата "Запомнете Пловдив 2024“ проследихме най-важнаите етапи в развитието на пловдивския градски транспорт през последните 90 години.

Частни автобуси под тепетата има още в началото на миналия век, но като общинска дейност началото е сложено през 1934 година.

Първите автобуси са Форд, след това се закупуват Мерцедес и Ситроен.

Ето точният маршрут на първата линия – Гарата , “Ориент табако", “Авксентий Велешки", Немското училище, Военният клуб, Пикадили, Джумаята, Куршум хан, ул. “Опълченска", Рибарница, аптека “Марица", пл. “Карлово", ул. “Пазарджишка", Поста и гара Филипово.

Пловдив е може би първият български град с обществен транспорт, той е и първият град, в който транспортът става частен – вече в наше време.

След преглед на нашите архиви, на публикации в Интернет, след включването на десетки зрители по телефона или с коментари в социалните мрежи, събрахме много неизвестни или малко неизвестни факти по темата.

Помогнаха ни и онези наши зрители, които са работили в системата на транспорта. Някои от тях твърдят, че ако тогавашният ръководител на градския транспорт Койчо Русев беше станал кмет на Пловдаив, сега положението щеше да бъде коренно различно.

Зрителите припомниха кога са били първите и последни курсове и кога са сега.

През 50-те години през лятото са пускани открити автобуси, наречени гълъбарници – малко примитивни, но удобни по време на жегите.

Първите гаражи са на Асеновградско шосе.

През 1955 година започва изграждането на тролейбусната мрежа. Тя е най-дългата в България – 110 километра в двете посоки.

Първите тролейбуси са български, след това се внасят основно няколко модела Шкода.

Последният опит – след приватизацията, за обновяване на тролейбусния парк, е с канадски тролейбуси втора ръка. Те стигат в крайна сметка до пристанище Варна, но се оказва, че няма кой да ги плати...

По време на панаирите задължават шофьорите да карат с бели ръкавици. Инсталират се първите радиоуредби – за да се информират пътниците.

Има и жени – водачи на тролейбуси. Някои от тях плетат, управлявайки.

Истински случай: Претъпкан автобус, на спирката остават хора. Един се моли: "Абе мръднете малко навътре, колкото да си сложа единия крак на стъпалото. От вече качилите се обажда някой: “А кой номер носиш?“

Днес блъсканици няма, но след 22.00 часа вече няма кой да ни вози. И билетчето не е 6 стотинки.

Макар и билетите да бяха евтини, гратисчии е имало винаги. Най-различни бяха начините да се икономисат стотинките.

Има "обиколни“ линии – 8 и 28. Има "пияна двойка“ - движи се през нощта и обира пияниците...

Предаването може да се гледа на адрес

https://www.youtube.com/watch?v=KU4x-M2iBmU

Може да се включите и в ТВ игра "ТРИТЕ НАЙ" с Йоана Криста Соколова , където тази седмица въпросът е свързан с транспорта едно време ://www.youtube.com/watch?v=EjaA9wqZYtE

Тази публикация и предаванията се излъчват в рамките на проект "Запомнете Пловдив“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България "Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация "Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.