Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
Когато бях софиянец или спомени от София на един пловдивчанин - арх.Олег Каразапрянов – пета част
Източник: ПОТВ 09:28 / 16.03.2024
©

Голяма част от детството ми премина в София. Но не с моите родители, които бяха на работа , а с моята баба Мария.

В София имах една любима улица, която официално се казваше "Цар Освободител", но баба ми винаги я наричаше "Царя". Голямо впечатление ми правеха големите сгради по тази улица, каквито в Пловдив бяха малко. Тези сгради не само бяха големи, бяха и красиви.

Съвсем близо е сградата "София", която и днес впечатлява. Построена през 1927-1928 г. на пресечката между улиците "Раковски" и "Московска" по проект на гениалния български архитект Лазар Парашкеванов .

На ул.  "Цар Освободител" имаше уникални сгради. Уникален е комплексът "България“ и до днес. Построен е само за две години. След проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът започва през 1935 и завършва на 9 октомври 1937 г. В сградата има модерен хотел, уникална концертна зала, ресторант, сладкарница.

Сградата има технически решения,които и днес са оригинални – отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата.  Монтиран е орган на фирма "Sauer“ от град Франкфурт от Германия

До 1956 г.това беше най представителния хотел в София.Гранд хотел Балкан се построи през 1956г.

Бях 6-7 годишен когато отседнахме за една нощ с майка ми в хотел България .Преди това съм посещавал и други хотели, но този беше по различен. Стаите бяха големи. Баните и те бяха големи, оборудвани с вносни санитарни прибори. Завивките на леглата бяха юргани от копринен плат, а пълнежът беше от пух. По коридорите и в стаите имаше красиви персийски килими.

Уникална е и до днес зала "България". За съжаление по време на Втората световна война при варварската британско-американска бомбардировка по нареждане Чърчил на 24 май 1944 г. залата е разрушена заедно с органа и двата рояла.

Наблизо е руската църква. Красива и изненадващо малка по размери за руските разбирания.

На тази улица в една кооперация живееха две много близки приятелки на баба ми Мария, пловдивчанки отдавна преселили се в София. Бяха сестри много религиозни. Едната се казваше Мика а другата Цвета. Роднини на големия български художник Георги Данчов. Когато идваха в Пловдив, отсядаха в неговата къщата в Стария Пловдив. Мисля,че те бяха получили тази къща в наследтво.

Апартаментът в който живееха Мика и Цвета, беше огромен, може би имаше 5-6 стаи ,няколко бани, кухни, килери. Стаите също бяха с големи размери и с много високи тавани. Така и не разбрах колко стаи имаше този апартамент. Нито една стая нямаше балкон или тераса.

Леля Мика беше госпожица. Леля Цвета беше вдовица. Имаше двама сина Льов и Юри - огромни на ръст млади мъже. Работеха като преводачи всеки в своята стая в същия апартамент.

Леля Цвета беше художничка, завършила художествената академия в Ленинград. По онова време беше около 65 годишна, слаба, стройна, енергична. Говореше винаги много убедително и ми беше приятно да я слушам. Обичаше Русия и всичко руско.За Русия говореше с вдъхновение и патос, както и за руските художници, поети и писатели. От нея получих първите си по задълбочени познания за Русия, руското изкуство и наука. Говореше с възторг за руския гений Ломоносов, а също и за известния университет, носещ името Ломоносов. На мен винаги ми обръщаше много внимание, може би заради името ми, което тя произнасяше Алег с ударение на "е" то.

В действителност моето име има скандинавски произход и когато са ме кръщавали, са имали това предвид.

Апартаментът на двете сестри беше препълнен с картини рисувани от леля Цвета. Една от стаите бе превърнато в ателие. В целия апартамент се усещаше ароматът на маслени бои , терпентиново масло. Този аромат винаги ми е бил много приятен.

Всичките картини бяха с големи размери над 2/3метра. Най често на тях бяха изобразени баталн и сцени от Руско турската война, Кримската война.Имаше и портрети на известни българи.Всички тези картини висяха по стените или бяха подпряни по стените и коридорите.

арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

05.03.2024г.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа
Догодина
В края на мандата
На куково лято
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: