 © |
Голяма част от детството ми премина в София. Но не с моите родители, които бяха на работа , а с моята баба Мария. В София имах една любима улица, която официално се казваше "Цар Освободител", но баба ми винаги я наричаше "Царя". Голямо впечатление ми правеха големите сгради по тази улица, каквито в Пловдив бяха малко. Тези сгради не само бяха големи, бяха и красиви. Съвсем близо е сградата "София", която и днес впечатлява. Построена през 1927-1928 г. на пресечката между улиците "Раковски" и "Московска" по проект на гениалния български архитект Лазар Парашкеванов . На ул. "Цар Освободител" имаше уникални сгради. Уникален е комплексът "България“ и до днес. Построен е само за две години. След проведен конкурс за архитектурен проект, който е спечелен от архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. Строежът започва през 1935 и завършва на 9 октомври 1937 г. В сградата има модерен хотел, уникална концертна зала, ресторант, сладкарница. Сградата има технически решения,които и днес са оригинални – отваряем прозрачен покрив на ресторанта, падащи витрини на сладкарницата. Монтиран е орган на фирма "Sauer“ от град Франкфурт от Германия До 1956 г.това беше най представителния хотел в София.Гранд хотел Балкан се построи през 1956г. Бях 6-7 годишен когато отседнахме за една нощ с майка ми в хотел България .Преди това съм посещавал и други хотели, но този беше по различен. Стаите бяха големи. Баните и те бяха големи, оборудвани с вносни санитарни прибори. Завивките на леглата бяха юргани от копринен плат, а пълнежът беше от пух. По коридорите и в стаите имаше красиви персийски килими. Уникална е и до днес зала "България". За съжаление по време на Втората световна война при варварската британско-американска бомбардировка по нареждане Чърчил на 24 май 1944 г. залата е разрушена заедно с органа и двата рояла. Наблизо е руската църква. Красива и изненадващо малка по размери за руските разбирания. На тази улица в една кооперация живееха две много близки приятелки на баба ми Мария, пловдивчанки отдавна преселили се в София. Бяха сестри много религиозни. Едната се казваше Мика а другата Цвета. Роднини на големия български художник Георги Данчов. Когато идваха в Пловдив, отсядаха в неговата къщата в Стария Пловдив. Мисля,че те бяха получили тази къща в наследтво. Апартаментът в който живееха Мика и Цвета, беше огромен, може би имаше 5-6 стаи ,няколко бани, кухни, килери. Стаите също бяха с големи размери и с много високи тавани. Така и не разбрах колко стаи имаше този апартамент. Нито една стая нямаше балкон или тераса. Леля Мика беше госпожица. Леля Цвета беше вдовица. Имаше двама сина Льов и Юри - огромни на ръст млади мъже. Работеха като преводачи всеки в своята стая в същия апартамент. Леля Цвета беше художничка, завършила художествената академия в Ленинград. По онова време беше около 65 годишна, слаба, стройна, енергична. Говореше винаги много убедително и ми беше приятно да я слушам. Обичаше Русия и всичко руско.За Русия говореше с вдъхновение и патос, както и за руските художници, поети и писатели. От нея получих първите си по задълбочени познания за Русия, руското изкуство и наука. Говореше с възторг за руския гений Ломоносов, а също и за известния университет, носещ името Ломоносов. На мен винаги ми обръщаше много внимание, може би заради името ми, което тя произнасяше Алег с ударение на "е" то. В действителност моето име има скандинавски произход и когато са ме кръщавали, са имали това предвид. Апартаментът на двете сестри беше препълнен с картини рисувани от леля Цвета. Една от стаите бе превърнато в ателие. В целия апартамент се усещаше ароматът на маслени бои , терпентиново масло. Този аромат винаги ми е бил много приятен. Всичките картини бяха с големи размери над 2/3метра. Най често на тях бяха изобразени баталн и сцени от Руско турската война, Кримската война.Имаше и портрети на известни българи.Всички тези картини висяха по стените или бяха подпряни по стените и коридорите. арх.Олег Каразапрянов oleg5@abv.bg 05.03.2024г. |