©

Климатът в София беше доста по суров от този в Пловдив. Падаше доста сняг, който се задържаше по продължително.

В Центъра на София имаше централно отопление и софиянци нямаха проблем с отоплението.Там където нямаше парно - в много от къщите и кооперациите- в апартаментите си хората имаха зидани печки. От вън бяха облицовани с красиви гледжосани керамични плочки в тъмнокафяв или тъмнозелен цвят. Зареждаха се с въглища и отопляваха дори големи апартаменти с хубава равномерна топлина. За изправността им се грижеха специални майстори, които ги поправяха, ако паднат огнеупорните тухли или се счупи някоя чугунена скара. В началото на зимата трябваше да се вика коминочистач да почисти комина от натрупаните сажди.

В София си имах любими места. Много обичах градината в близост до Джамията, между Централната баня и Халите. Беше много добре подържана, имаше много цветя в нея. Имаше един много хубав фонтан, може би единствения тогава в България, чиито водни струи се издигаха на 4-5м. високо.

Близо до Джамията имаше обществена тоалетна, на която винаги имаше опашка от нуждаещи се.

На фасадите на банята имаше чешимички от които можеше да се пие минерална вода. Водата текваше когато се натиснеше едно месингово кръгче около чучурчето. Много хора идваха да пият от тази вода. Идваха и да си наливат в дамаджани.

След време на ъгъла на ул.Мария Луиза и ул."Цар Симеон" построиха магазин София. Смяташе се, че е един от най модерните магазини. Фасадата беше доста по различна от другите. ЦУМ май още го нямаше. Ул."Цар Симеон" бе една от най дългите улици в София.

Обичах много красивата църква "Св.Неделя". Около нея имаше много стари красиви дървета, храсти, цветя. От тук винаги имаше минаваха много хора, идващи от различни посоки и като че ли църквата ги събираше, обединяваше.Случайно ли беше това или някакъв знак на съдбата? Тук беше и пиацата на такситата. Бяха едни големи черни руски коли ЗИМ .Имаха седалки и побираха повече от 7 души. На гърба на предните седалки имаше закрепени сгъваеми седалки.

Тук се събираха емблематични за София улици Витошка, Мария Луиза, Ал.Стамболийски. Самата църква е много красива, проектирана от български архитекти. Изпълнена от естествени красиви материали и преживяла един от най-злокобните атентати в България и света дело на българските комунисти по поръчка на великата терористична съветска Русия . финансиран от нея.

Харесвах и обичах пространството около Софийския университет "Климент Охридски". Присъствието ми там е запечатано на снимка, направена от уличен фотограф, когато съм бил на 4-5г.

Често ме водеха на Докторската градинка. Впечатление ми правеше паметникът с многото изписани на него имена на лекари. Скромен паметник, но красив, запомнящ се.

Разбира се, радвах се на посещенията на зоологическата градина, единствената тогава в страната. Тя тогава беше в самия център на София, на тогавашния бул.Толбухин, срещу Министерството на спорта. От баба ми знаех, че зоологическата градина е основана от Княз Фердинанд, който е бил изключителен зоолог, биолог, любител на природата с много добри познания в тези области. Първоначално зоологическата градина е била до Двореца и в нея едно от първите животни е бил един слон, ,донесен по поръчка на княз Фердинад от Европа. Много интерес сред столичани е предизвикало пренасянето на слона от гарата до зоологическата градина. Слонът е бил в клетка, качена на специална платформа, нещо като голяма каруца, теглена от няколко чифта волове.

Много ми беше приятно да се разхождам по жълтите павета. Само в София имаше такива. Предаваха някакъв по особен вид на центъра на София. нещо необичайно. Бяха поставени по времето на Фердинад около Двореца.Тогава покрай двореца автомобили не преминаваха, може би за да не смущават спокойствието на мавзолея и неговия обитател.

Зад мавзолея на Г.Димитров бе гробът на Васил Коларов.

Васил Коларов дълги години е живял в Пловдив близо до Джумаята. Бил е адвокат на фирмата на прадядо ми Костаки Попов. Фирмата се е казвала "Костаки и Сие". От моите прародители знам,че В.Коларов е бил много образован.

Сестрата на дядо ми Михаил, леля Сийка е била близка приятелка с жената на В.Коларов и често са си гостували.

Недалеч от Двореца, в красива сграда се помещаваше Българската народна банка, която все още е там.

Много силно впечатление ми направи сградата на Съдебната палата. Впечатляваха ме двата огромни лъва на фасадата. Много пъти съм я гледал отвън. Но един ден баба ми Мария ме заведе да я видя и отвътре. Тогава все още можеше да влизат гражданите в нея. Впечатлиха ме огромните красиви пространства, подовите настилки, колоните от естествен камък, каменните облицовки.

Самата сграда вдъхва усещане за здравина и стабилност. Строга фасада, лаконична, запомняща се.

Витошка беше една много красива улица .Пълна с магазини и много движение от хора. Тогава по нея все още се движеха автомобили и трамваи.

Не напразно през бомбардировките, извършени от американци и англичани, софиянци са се крили в подземията на Съдебната палата. От техните варварски бомбардировки загиват повече от 4000 мирни граждани. Красивата ни столица е с близо 80 процента разрушени сгради. Хиляди софиянци изпадат в ужас от нанесените и морални поражения от съветските приятели на Чърчил. Бомбардирането е извършвано многократно. Дори и навръх Коледа! Злодеите нямат страх от Бога! Свидетелите на тези бомбардировки ги помнят ги до края на живота си.

Днес много рядко се говори и пише за това. Вероятно с надеждата да се забрави.

Арх.Олег Каразапрянов

oleg5@abv.bg

25.01.2023г.