©

Шеста част

На Понеделник пазара винаги всичко, което е ставало, е било интересно за мен. В продължение на десетки години всичко бавно се променяше.

Единственото непроменено нещо е неповторимата, уникална и запомняща се гледка към Джамбаз тепе.

Спомените ми са от 1955-1956г.

На триъгълника заграден от ул."Патриарх Евтимии", ул "Гаврил Генов" и ул "Съединена България" и по ул. "Патриарх Евтимии" вече бяха изградили едноетажни масивни сгради, които се ползваха като магазини за различни стоки. Имаше един период когато мястото зад тях стоеше празно. Но не винаги.По едно време тук започна да се настанява едно стрелбище. Размерите му бяха около 3/7 метра, направено от брезент, опънат върху сглобяема дървена конструкция. Имаше го от ранна пролет до късна есен. Отваряше сутрин и затваряше вечер късно, защото тогава имаше най-много мераклии да стрелят с пушка.

Отпред на стрелбището имаше дървен тезгях,на който на специални поставки стояха няколко пушки, които стреляха със оловни сачми.

Много често или най-често тук идваха да стрелят младежи, придружени от девойки. Младежите искаха да покажат пред девойките уменията си по стрелба, да засвидетелстват своята мъжественост и мъжките си умения и качества.

Не знам защо, но винаги стрелбището се обслужваше от жени, които винаги бяха много приветливи, любезни и усмихнати. Отиваш на стрелбището, казваш, че искаш да стреляш, избираш си пушка. Жената взима избраната пушка, зарежда я със сачма като сгъва цевта и ти я подава. Можеше да се целиш по най различни неща -какви ли не. Те бяха някакви фигури направени от ламарина и боядисани в ярки цветове. На фигурата имаше една бяло точка, в която трябваше да се целиш. Стрелящият се изпълваше с нескрита гордост, когато оловната съчма попаднеше в бялата точка- целта.Обикновено това беше повод стрелящият още веднъж да повтори и да покаже уменията си. Срещу повече стотинки можеше да получиш награда, ако си точен в стрелбата. Наградите бяха най различни. Можеше да получиш снимка на културиста Стийв Рийвс, на която момчетата много се радваха, гледайки огромните му мускули. Имаше една фигура на която пишеше "Лили дава бонбон", разбира се, ако улучиш целта.

Друга награда беше цигара Фемина. Тези цигари не се продаваха по магазините. От къде и как се снабдяваха стрелбищата не знам. Цигарите бяха доста по дълги от нармалните по онова време. Имаха златен мундщук, който не беше филтър. Вадеха ги от едни червени цигарени кутии, на капака на които в черен цвят беше изобразено лицето на една жена с едри къдрици на главата, държаща в дясната си ръка си димяща цигара. Не знам защо бях решил , че косата на жената е руса. На капака в долната част на цигарената кутия с доста едри букви на латиница стоеше надпис със златни букви FEMINA .

Срещу повече стотинки можеше да стреляш за дъвка. Дъвките бяха във форма и вид на цигара.

Най-характерния белег на стрелбищата бяха силната музика, която ехтеше от тях до късно вечерта. Даже беше излезла една приказка "какво си надул музиката като на стрелбище"

По онова време вече вече навлизаха в бита първите магнетофони, огромни по размери.

Тъжно беше когато сутрин се събудих и излизайки навън, нямаше и следи от стрелбището. Утехата беше да събираме разпръснатите по земята оловни съчми.

Дъвки тогава нямаше в България, те бяха нещо доста дефицитно. Нямаше и корекоми. Когато се появиха корекомите, ако трябваше да ти върнат ресто, то беше във формата на дъвки. Тогава на дъвките се гледаше като на упадъчно западно влияние. Спомням си един американски филм "Харлемските баскетболисти", в който по време на игра баскетболистите непрекъснато давчеха дъвка.По време на игра някои баскетболисти вадеха дъвката от устата си подскачаха и я залепваха в горния на таблото.

Бях 5-6 годишен, когато познати от Западна Германия ми донесоха за подарък истинска дъвка. Беше много ценно нещо за всяко дете и аз бях горд.

Когато искахме да дъвчим, отивахме в аптеките, където си купувахме естествена смола на малки зърна колкото леща. Добавяхме малко восък от свещ и дъвката беше готова. Имаше вкус и аромат на бор и беше много приятно. По късно започнаха да носят дъвки от Югославия. За някои това стана бизнес. Пътуването до Югославия не беше безпроблемно, защото тази държава се доближаваше до капитализма, въпреки че се водеше като социалистическа. Можеше да си купиш и от някое стрелбище или от сергия на Понеделник пазара.Н якои деца дъвчеха восък от църковни свещи,а други дзифт.

арх.Олег Каразапрянов

03.02.2024г. oleg5@abv.bg