Министрите на външните работи на страните от ЕС приеха в понеделник, 25.10.2010г.,  решение за деблокиране на молбата на Сърбия за членство, почти година след формалното й внасяне. След присъединяването на България и Румъния към ЕС идва ред на Западните Балкани. Позицията на България като страна - членка би трябвало да бъде положителна за едно такова разширяване, визиращо конкретно Сърбия. Последната няма да ни бъде полезна, ако е икономически изоставаща и разтърсвана от периодични кризи. Бъдещите енергийни проекти (като Южен поток) и преминаващите през нейна територия транспортни коридори с геополитическо и геоикономическо значение трябва да бъдат подсигурени. Но България като суверенна държава, не може да подкрепи западната си съседка без всякакви условия, каквато е официалната позиция на управленския ни елит. Еврочленството не  означава обезличаване. Добре известно е от историята, че в сръбските граници има български територии, населени с етнически българи, които къде от икономически причини, къде от идеологически предразсъдъци, са поставени в мизерни условия и голяма част от отговорността за това пада  върху българската държавна политика. В икономическо отношение общините Босилеград и Димитровград се намират сред последните пет от най-изостаналите общини в Сърбия. Има две главни причини за това. Първата е, че тези области географски са насочени към българските пътища и пазари, а границата прекъсва всички възможности за нормално икономическо сътрудничество. Втората е, че Сърбия съзнателно не е инвестирала в тия общини с което е насърчавала миграцията към вътрешността на Сърбия където те по-лесно са се асимилирали. Отделен проблем е, че митницата край Босилеград не е зарегистрирана за трафик на тежкотоварни камиони.

 Продължава асимилационната политика от страна на сръбските власти, унищожават се културни паметници: в Димитровград е сринато българското военно гробище заедно с паметника на българския воин, безследно е изчезнал паметникът на Къню Дошев, български войник защитавал Босилеград от сърбите през 1913 година; подменят се исторически факти: от средата на 90 години на миналия век, в сръбските академични среди беше лансирана "научна" теза според която в Сърбия няма българи, а някакви "шопи" и "торлаци" които живеят в областта  на Стара планина и Сичевац в Сърбия до някъде зад София в България; в училищата на Западните покрайнини децата се обучават в духа на сръбския национализъм и омраза към българщината. От 1960 до 1987 година българският език поетапно е изхвърлен из българските училища и сега се преподава като "чуждестранен" само 2-3 часа седмично, докато сръбският се преподава като "майчин" 4-5 часа седмично в зависимост от класовете. Всички останали предмети се преподават на сръбски. Учебниците също са на сръбски. Не се изучава българска национална история и култура. Друга социална сфера като здравеопазването е в окаяно състояние: общините Босилеград и Димитровград имат само болници за първа медицинска помощ и нямат родилни домове. Тежко болни, родилки и нуждаещи се от специализирана медицинска помощ в Босилеград се карат през планината Власина в съседния град Сурдулица отдалечен 70 км. което при зимни условия често пъти се оказва фатално за болните. Децата се раждат в съседните общини Сурдулица и Пирот и там се записват в кръщелните книги като "сърби", а на женските фамилни имена се слага неправилно окончание -в, а не -ва, с което се създава основа за по-лесно придаване на окончанието -ич, и се прави разлика между българките в Сърбия и България

Сърбия, следвайки пътя на демократизацията, прие антидискриминационен закон (2009г), но от опит знаем, че предписаното не е актуалното, и също така съвсем далновидно разшири автономията на друга нейна "проблемна" област- Войводина. В последната, макар унгарците да не са преобладаваща част от населението успяха да защитят адекватно искания като право на международни и регионални спогодби, отваряне на представителства в чужбина, създаване на научни институти. Всичко това с подкрепата на самата Унгария. От друга страна българското малцинство, официално признато като такова, дори не може да си позволи радиа и вестници на роден език, защото финансирането зависи от благосклонността на сръбските власти, някой спонсор или, силно се надяваме, на солидна подкрепа от страна на държавата - майка - България. По този повод миналия месец бе подета инициатива на Генералното консулство на България в Ниш съвместно с община Пирот за излъчване на емисии на български език по пиротската телевизия "Пи тв", но за срок от шест месеца. Затова пък вестници като "Мост" и "Братство" са пред закриване - икономически причини. Разбира се не само това са проблемите на българите зад граница, но знаем добре важността на писаното слово и неговата гласност.

През 2019г. изтича срокът на Ньойския договор - солиден аргумент в подкрепа на териториалните ни претенции. Друг такъв аргумент е фактът, че Западните покрайнини са дадени на Кралството на сърби хървати и словенци , което не съществува. Ще защити ли България своите национални интереси и тези на своите малцинства зависи не само от заемащите ръководни постове, но и от българското гражданско общество, което, за да продължи в бъдещето не трябва да забравя миналото. Няма полза от безсмислени подписки и референдуми, а категорична и ясна позиция в защита на българския национален интерес.

Партия Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност - Национален Идеал за Единство  заедно с българи от Западните покрайнини иска среща с министъра на външните работи Николай Младенов относно казуса "Българите в Западните покрайнини", на която да се поставят исканията на българите от посочения регион и предприемане на мерки относно наболели проблеми. Искането на ВМРО - НИЕ е промяна на българската официална позиция, която подкрепя безусловната членството на Сърбия в ЕС . Сърбия  може да разчита на  подкрепа от България, само ако гарантира основни права на българския етнос като културна автономност, обучение на роден език, свободно право на самоопределение и спре с асимилационната и антибългарска политика в областта Западни покрайнини.