 | | | ТВ ФЕСТИВАЛ "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ- ШЕСТИ СЕЗОН" - ДЖЕНДЕМА ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ | | Източник: ПОТВ | 10:13 / 24.02.2024 |
|  © |
В Пловдив мине не мине и започва някакъв дебат, свързан с тепетата, но като че ли най-малко пловдивчани се вълнуват от съдбата на Джендема. Или Младежкия хълм, както се казва това тепе след 1950 година.
Най-високият хълм стои малко встрани, на върха му – слава-богу, нищо не се случва. Макар идеи да не липсват – да се вдигне огромен кръст, трикольор или нечия фигура. Преди 15-ина година много беше напреднала патриотичната идея там да се издигне огромен паметник на Симеон Велики. Размина се.
Наскоро пак се появи идеята за обществен дебат за съдбата на този хълм, за неговото социализиране, както се казва, но засега не се забелязва обществена активност. Може би драмата около Бунарджика и Альоша измести фокуса на общественото внимание.
Решихме да дадем тон.
Исе появиха зрители на Пловдивската телевизия, които поискаха да кажат своето мнение и дадат идеи. Един от тях беше бившият кмет на район Централен Димитър Хаджипетров, който даже цял ден обикаля тепето и засне всичко важно, което може да се види.
Господин Хаджипетров като районен кмет в средата на 90-те години е разпоредил изграждането на върха на басейн, обръщало за колите и други полезни неща. Съдбата на Джендема продължава да го занимава.
Басейнът още стои, но никога не е бил пълнен с вода. Главната водопроводна тръба, която е трябвало да го напълни, е била спукана. Има начин вътре да пусне пластмасова тръба и така да се възстанови водоподаването. В ниското има 4 мощни помпи, които са работили години. Така че с басейна може да се получи едно привлекателно място за отдих- Водата ще даде възможност за напояване на растителността.
Тук се обади Христо Николов от "Зелени Балкани“ и припомни, че тепето е защитена територия и прекарването на всякакви напоителни системи е забранено. Водата може да унищожи безценни растителни видове.
В дебата се включи и зрител, който 10 години е работил по напояването на хълма и каза, че е имало напояване, но с хидранти, а не с вадички.
Водата е необходима не само за растителността, но и за използване при пожари. На хълма допреди няколко десетилетия е имало туристическа спалня, но при един пожар, който не е могъл да бъде овладян, е изгоряла.
Трбява да обследват и дърветата, които са проядени от корояд.... И още много неща могат да се направят – за да се оживи хълма.
Но да припомним:
Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височинае 307 м.
Хълмът има най-много известни имена сред пловдивските тепета. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. Той е наричан още Джендем тепе (на турски: адски хълм/далечния хълм) или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. През османския период е именуван Джин тепе – Хълм на духовете, постепенно променено на Джендем тепе. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите.
Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до късната античност. Има запазена монета с изображение на върха на хълма и постройките там..
В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от страна на пловдивския археолог доц. д-р Иван Джамбов.На върха е работил и Димитър Цончев.
На хълма се срещат 2-а вида растения, включени в Червената книга на България, и 7 вида редки растения - ендемични за района. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийска жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.
Установени са 79 вида птици. 3 от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
В края на 40-те години започва организирано залесяване на хълма – тук работят младежки бригади.
Зрителка разказа, че през 1872-73 на т.н ленински съботници хълмът се благоустроява.
Последните години също има доброволни акции за почистване на тепето.
В началото на 50-те години хълмът е забранен за посещения. На върха са поставени няколко зенитни оръдия. Има и склад за муниции.
В подножието на хълма през 70-те години се строи Детска железница. Организират се все повече масови развлекателни прояви. Но по-високите части стоят най-често пусти.
В някакви периоди тук се събират последователи на Дънов.
Има теории, че в дълбините на тепето има чудодейни кристали, излъчващи силна енергия, и тунели, където са живели древни великани...
90-те години се издигнаха радиоантени – дали е законно това да става на защитена територия, не е ясно.
През 30-те години на миналия век е имало да се възстанови раннохристиянският храм, започва събиране на дарения, но в крайна сметка се решава да няма бутафория.
Има идеи и да се възстанови статуята на Аполон и осветена да се вижда на десетки километри.
Хълмът е защитен през 1970 г. с обявяването на защитена територия "Младежки хълм", която през 1995 г. е разширена по инициатива на сдружение "Зелени Балкани", Пловдив, така че да покрива цялата площ на хълма.
През 2017 година се приема План за управление на хълма, събрана е много информация, но не се предприема нещо забележимо. Срокът на този План вече е изтекъл – съобщи Христо Николов.
Установихме, че има хора, които се вълнуват от съдбата на Джендема, имат идеи, но вероятно не трябва да се бърза. Да не се направи някоя глупост, каквато за малко щеше да се случи на Небет тепе.
Този материал и предаването са част от проекта "НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – Шести сезон", който се реализира от Сдружение "Медии с човешко лице“ и Пловдивската телевизия Тракия с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2024 година.
Предаването може да се намери на адрес
https://www.youtube.com/watch?v=4Eo7ZuFoNeQ |
| | Пловдивската телевизия на живо |
публикувай коментар
