©

Преди 65 г. в Пловдив имаше два музикални магазина. Разбира се, те се намираха на Пловдивската Главна. Като изключим кварталните бакалии,почти всички други магазини бяха разположени на Главната.

Единият музикален магазин беше до сегашната сграда на Община Пловдив, в която тогава се помещаваше милицията. В този магазин продавач беше Янко. Над магазина под наем  живееше чичо Стефан, който беше отличен музикант и чудесно свиреше на няколко инструмента. Заедно с негови колеги музиканти свиреше по много от пловдивските ресторанти.

Другият музикален магазин беше до тогавашното  кино "Република". Дълги години продавач в магазина беше Аргир. Той беше едър,строен висок мъж. Притежаваше много добро чувство за хумор, беше остроумен, истински веселяк. Доста по късно станахме приятели с него макар той да беше доста по възрастен от мен. Прие ме и неговата компания от приятели, с които прекарвахме незабравими излети на Бяла Черква през горещите летни пловдивски дни.

Освен музикални инструменти в магазина се продаваха и телевизори - когато  имаше. Пускаха български телевизори "Опера" с черно бял образ, цветни още нямаше. Телевизорите "Опера" се произвеждаха по френски лиценз. Бяха лампови, все още транзисторите не се прилагаха в тях. Тежаха 30-40 кг.

Мои роднини от София няколко години преди това си бяха донесли телевизор от СССР. Екранът му беше 30/40см., а самият телевизор имаше размери 80/60/60см.По него гледахме първите състезания по фигурно пързаляне.

Понякога пускаха телевизори от ГДР - пак черно бели, но с по -голям екран.Веднъж получиха телевизори от Полша - марка "Топаз" . И те бяха с по-голям екран.

Спомням си, че постоянно имаше изложено едно пиано. Беше съветско производство марка Чайковски. Беше с кафява политура и струваше 1000 лева., които за времето си бяха много пари. По някое време докарваха и пиано  "Беларус", което беше доста по-добро. Имаше периоди когато имаше и пиана от ГДР.

В магазина се предлагаха и китари - съветско производство със седем струни. Имаше и български китари на Кремона. Акордеоните бяха от ГДР марка Велтмайстер    с 38,42,48 баса. Хората масово ги купуваха, други марки тогава в българия не внасяха.По- късно се появиха марка "Hohner", пак производство на ГДР.

Имаше и цигулки, пак съветско производство, доста добри и на добри цени.

По това време като че ли имаше някаква мода децата да свирят на някакъв музикален инструмент още от малки. Почти всичките ми съученици бяха снабдени от родителите си кой с акордеон, кой с цигулка. Искат – не искат, караха ги да свирят. .На мой съученик му купиха акордеон и той трябваше да свири. Пращаха го на уроци при учител. А той никак не искаше да се занимава с музика. Няколко пъти много сполучливо имитираше припадъци с акордеона по време на свирене. Родителите му се притесниха за здравето и всичко приключи.

В магазина имаше принадлежности за музикалните инструменти. Най много се търсеха струни за музикалните инструменти. Струните се продаваха навити в едни хартиени пликчета с размери около 10/10см. Имаше струни и за чело, виолончело, за контрабас.В кръгли кутийки се продаваше и колофон за струните на лъка.

По това време започнаха да излизат и първите преносими транзисторни радиоприемници. Не си спомням какви марки бяха, но не баха Спидола нито ВЕФ, които доста по късно се появиха. Спомням си един такъв транзистор на витрината с големина на ВЕФ, но доста по-красив и елегантен.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

18.02.2024г.                                                  oleg5@abv.bg

ГЛЕДАЙТЕ ОЩЕ ПО ТЕМАТА ЗА СТАРИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ НА

Запомнете Пловдив - Спомени за първите телевизори https://www.youtube.com/watch?v=hO5OwH5F3jQ