Световна поща
ОФЕРТА за политически предизборни участия в програма на   Пловдивската телевизия Тракия"  ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ -2026 Защо...
цялото писмо
Малки обяви
РЕКЛАМНА ТАРИФА в сила до 31.12.2026 РЕКЛАМНА ТАРИФА 2026 ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ “ТРАКИЯ” е на пазара повече от 27 години и е ЕДИНСТВЕНАТА пловдивска телевизия във...
цялата обява
НОВИНИ ВИДЕО новини Излъчване на живо във Фейсбук Ех, густо, майна, Филибето - спомени и размисли за Пловдив Медии с човешко лице За прехода Видео архив ПОТВ ПОТВ в TikTok
Какво е ПОТВ?
Екипът на ПОТВ
Програмната схема
Какво се крие зад заглавията?
Рекламната тарифа
Стажантска програма
Медии с човешко лице
За контакти
п
в
с
ч
п
с
н
Партньори:
Реклама:
Излезе новият роман на Евгений Тодоров "ДЕФИЦИТ. Нашата 1984 г".
Източник: ПОТВ 11:09 / 20.02.2024
©

"Дефицит“ беше сценарий, после филм – истински, от тези, които ги прожектират на голям екран, казва Евгений Тодоров. Филмът се снима в киностудия "Бояна“ през лятото на 1989 година и много хора смятаха, че няма да види бял свят. Бил много смел. Досега такъв филм, занимаващ се точно механизмите на  корупцията в "развитото социалистическо общество“, не беше правен в България. "Дефицит“ излезе на екран в края на годината – броени дни след 10 ноември. Сега мненията бяха, че бил много "мек“…

Главните роли изпълняваха Ели Скорчева, Катя Паскалева и Надя Тодорова, режисьор беше Хаим Коен. Филмът се опитваше да разкаже за реалния и морален дефицит в България – някъде в средата на 80-те години. В основата е истинска корупционна афера, случила се в Пловдив в началото на 80-те години. Случващото се тогава обаче заслужава внимание и днес – когато сме се отдалечили от онзи период и много хора са забравили или идеализират тогавашния живот. Изкуших се да разкажа не само онова, което бе в основата на филма, но и за още много събития и хора, които си спомням прекрасно - добавя авторът.

Връзката с прочутия роман на Оруел "1984" не е случайна. Действието се развива точно през тази година. Така че можем да сравним познал ли е Оруел, описвайки бъдещия социализъм, " ангсоца", както той го нарича, с описанието на развитото социалистическо общество в България.

Един откъс от романа:

Системата "Мечо“

...На другия ден пак си нагласи така графика, че да влезе в "двойката“ тогава, когато бате Гено беше на изчакване най-много време.

Обясни му, че планът за втора група се е провалил и са я посъветвали да опита за служебно жилище.

Бате Гено се усмихна мъдро, облегна се на седалката и запали цигара. Изглежда, изпитваше удоволствие да споделя своя опит.

– Служебният апартамент е хубаво нещо. Ама се иска чакане. Леля ти Минка знаеш ли колко чака?

– Десет години – отговори Елка.

– Значи ти е разказала. Десет години не е чак толкова много – колкото за една лада. Само, че ладата си става твоя, а апартаментът – не. Ако е служебен. След това започва другата мъка – да ти разрешат да купиш имота. Защото иначе не е твой. И си като каторжник – вързан за него. То това е целта на държавата – да те вържат да не бягаш. И да слушаш. И на мен ми даваха апартамент, ама не се навих. Ти едва ли цял живот ще караш по автобусите?

Елка поклати неопределено глава.

– Като гледам – не си от хората, които се заседяват на едно място – продължи бате Гено. – Ако някой ти е дал акъл, че можеш да изпревариш другите – все пак си младичка, а онези, които раздават апартаментите, се изкушават… Само че вече този номер не върви. Миналата година уредиха с апартамент само на втората година една счетоводителка, Цецка. По втория начин. Пуснала се на директора ли, на партийния секретар ли. Или май на двамата. Ама не харесала апартамента. И разказала всичко в Партията. В Окръжния комитет. Че станала жертва на сексуално… посегателство.

– Тя Партията и с това ли се занимава? – учуди се Елка.

– Партията се занимава с всичко. Ако я няма Партията, тогава всичко ще е позволено. Тя е като Господа Бога… Когато някой в държавата прави грешки, тогава Партията се намесва и ги коригира. Та започна една дандания, махнаха и двамата. Те пък си развалиха семействата – като се разчу. Не че новите са по-стока, но ги е страх. Поне засега. Така че няма смисъл. Трябва да намериш друг начин.

– Какъв?

– Внасяш повече пари в жилищния влог и чакащ. Ако има откъде да ги вземеш. Колко лихвочисла имаш?

– Знам ли?

– Първо провери, разпитай. Това се прави на третия етаж в ДСК – онази банка с въртящите врати.

– Ама аз съм трета група.

– И това е нещо. Не е важно коя група си, важното е кой придвижва документите.

Елка се замисли. Чудеше се дали може да говори откровено с бате Гено. Реши се – човекът вдъхваше доверие.

– А този, който придвижва документите, познаваш ли го? И дали не може…

Бате Гено се усмихна като краставичар, на когото някой се опитва да продаде краставици:

– Искаш да разбереш дали… Хайде да го кажем по-елегантно: да влезеш в схемата. Ако има такава.

– Има. Чух ги как си говорят.

– Знам, че има. Нали аз я измислих.

– Че ти какво общо имаш? – Елка е направо сащисана.

– Повтарям: аз измислих схемата. Не че я измислих, просто я прекопирах от по-умните.

– Кои са по-умните?

– Циганите. Системата се казва "Мечо“.

– Кой е Мечо?

– Мечо е известна личност. Работник хамалин в мебелния магазин "Ясен“. Отиваш в магазина – вътре няма почти нищо. Въртиш се насам-натам – нищо не ти харесва. И тогава при теб идва Мечо с най-голямата усмивка на света и пита "Какво търсиш, бате?“. Казваш – примерно спалня "Рила“. "Ще намерим една "Рила“, бате – решава проблема Мечо. – Ама ще трябва да почерпиш.“ И се разбирате какво означава "почерпка“. Мечо взема не повече от 15 процента – част за него, част за онези "горе“. Тоест тези "горе“ никога не вземат лично. Трябва един доверен посредник като Мечо. Ако стане нещо, управителят не знае нищо. А Мечо поема вината.

– Искаш да кажеш, че и в схемата с апартаментите има един циганин?

– Не циганин – българин. Тоест аз. Допреди няколко години поне.

Елка гледа учудено. Не може да повярва, че този прост шофьор може да се окаже точно човекът, който ѝ трябва. А дали не я подвежда?

– Искаш да кажеш, че ти уреждаш апартаменти по втория начин?

– Уреждах. Две години. По системата "Мечо“. Хора с проблеми като теб идваха с парите при мен. Защото бях спечелил и тяхното доверие, и доверието на онзи, който разпределя. Записвах си приемен час като обикновен гражданин, парите слагах в една бонбониера, вътре името и входящия номер… И така.

– Колко беше подкупът? И за тебе какво оставаше?

– Е, това е професионална тайна. Веднъж се разприказвах какъв е процентът и се намери друг човек, който даде по-добра оферта. И ме измести.

– Да не е една руса жена? – Елка се сети за русата жена с кутията бонбони, която срещна два пъти в коридора на райсъвета.

Бате Гено се засмя:

– Ами ти много знаеш. Да не би някой да ти я препоръчал вече?

– Не, два пъти я видях с кутия бонбони в райсъвета. И ми направи впечатление.

– Бих могъл да ти кажа как да се свържеш с нея. Но моето име няма да споменаваш. Трябва да се намери нейният Мечо – който ще гарантира за теб. Защото и тя се пази. Трябват ми четири-пет дни да възстановя някои стари връзки. А ти, ако искаш, провери все пак.

Елка си изкара смяната и тръгна бавно към Гарата. Мина през детския щанд на "1001 стоки“, но продавачката ѝ направи отрицателен знак с глава. Още не бяха получавали нещо интересно.

Малко преди да се качи на влака, мина Международния. Този влак пристигаше винаги в различно време, защото все закъсняваше – с малко или повече. Не спираше на тяхната гара и затова закъсненията му не вълнуваха Елка. Някой път обаче си мислеше дали ще ѝ се случи някой ден да седне точно в този влак и да потегли за някъде. Само след няколко часа щеше да бъде в Югославия, където в магазините имало неща, които тук ги няма. И там имало социализъм, ама магазините били като корекоми. Нататък… Даже не знаеше маршрута на влака по-нататък. Но сигурно щеше да бъде интересно. Различно. Беше видяла по филмите толкова различни гари – по-големи от Пловдивската, камо ли от тяхната селска, чиято чакалня всъщност представляваше една стая с печка в средата и две пейки, останали от времето на фашизма.

Във влака хората изглеждаха странно тъжни. Като че ли знаеха нещо, което само Елка още не знаеше.

Същата атмосфера завари и вкъщи. През деня бяха съобщили, че алпинистът Христо Проданов, който току-що беше покорил Еверест, е млъкнал. По всяка вероятност беше замръзнал.

И сутринта във влака цареше гробно мълчание.

През целия ден Елка не откри нито един нарушител. Всички си бяха перфорирали билетчетата.

вгений Тодоров е известен телевизионен журналист, драматург и режисьор. И един от най-четените блогъри у нас. Автор е на много книги, сред които превърналата се в бестселър "Особености на филибелийския характер“, "Наръчник на носталгика“, "Тайните писма до Бойко Борисов“ и романите "Рекет“ и "Рекет 2. Бардакът срещу държавата“. Тодоров е автор и на уникалната серия от пет документални книги "Запомнете Пловдив“ – стари истории, разказани от очевидци. През 2023 г. излезе "Книга за Нери“, посветена на неговата съпруга Нери Терзиева.

Коментари [0] публикувай коментар
 www.AvtochastiOnline24.bg
POTV във Facebook
Пловдивската телевизия на живо
Актуално видео
Тайни срещи и в Париж?
Програмата на ПТВ Тракия
Анкета
КОГА ЩЕ БЪДАТ УВЕЛИЧЕНИ ПЕНСИИТЕ?
За Коледа (51) 16%
Догодина (19) 6%
В края на мандата (30) 9%
На куково лято (226) 69%
Реклама

Всички права запазени ПТВ Тракия. Никаква част от съдържанието на този сайт не може да бъде използвана без позволението на автора. Поставянето на линкове към текстови и видеоматериали и снимки от сайта е позволено.


Дизайн, програмиране и хостинг: