Десетки пловдивчани, деца от детски градини, ученици, граждани, представители на образователни и културни институции, политически и обществени организации, медии и официални лица почетоха днес 151-та годишнина от трагичната гибел на най-свидния български син - Апостола на Свободата Васил Левски, революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение.

Денят за възпоменание в Пловдив започна в храм "Св. Св. Петър и Павел“, където беше отслужена панихида от ставрофорен свещеноиконом Тодор Тодоров – председател на храм "Св. Св. Петър и Павел“.  Организатори на панихидата всяка година са Петко Георгиев - родственик на Апостола и Общински комитет "Васил Левски“.

Поклонението пред паметника на Васил Левски на централната алея на Бунарджика, с участието на представителни военни формирования – почетна рота, военен духов оркестър и венценосци, членове на Общински комитет "Васил Левски" и Комитет "Родолюбие", започна в 11.00 часа. Строят бе приет от генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон.

В началото на възпоменателната церемония, водещият Златко Павлов изпълни "Обесването на Васил Левски" - едно от най-силните стихотворения, посветени на Васил Левски, написано от съвременника му Христо Ботев и със сигурност, едно от най-тъжните стихотворения, които българската литература познава. Слово по повод 151-та годишнина от гибелта на Апостола на Свободата Васил Левски произнесе Маги Стоева, ученичка в XII "б“ клас на ОМГ "Акад. Кирил Попов“- Пловдив.

На възпоменателното честване присъстваха Кметът на Община Пловдив - Костадин Димитров, народният представител Иван Петков, Областният управител на област Пловдив – д-р инж. Илия Зюмбилев, генерал-майор Явор Матеев - командир на "Съвместното командване на специалните операции“ и командир на пловдивския гарнизон, Атанас Узунов - председател на Общински съвет - Пловдив, инж. Атанас Ташков – заместник областен управител, Пламен Панов - заместник-кмет "Култура, археология и туризъм“, Ангел Славов - заместник-кмет “Обществен ред и сигурност", Николай Бухалов - заместник-кмет “Спорт, младежки дейности и социална политика", кметовете на шестте пловдивски района, общински съветници, представители на общинската и районните администрации, политически партии, обществени организации, медии и граждани.

Положени бяха множество венци и цветя. Церемонията завърши с едноминутно мълчание с падане на колене, изпълнение на Химна на Република България и “Ботев Марш".

 Вижте пълния текст на словото на Маги Стоева, ученичка в XII "б“ клас на ОМГ "Акад. Кирил Попов“- Пловдив:

19 февруари. Страшна дата. 19 февруари. Велика дата!

На 19 февруари, преди 151 години, България губи един от най-великите си синове Васил Иванов Кунчев – Левски. Превърнал се в идеал за българския народ, той черпи сили и вдъхновение от огромната си любов към България и мечтата да я види свободна. Апостолът посвещава целия си живот на това дело. Неговото име завинаги ще остане символ на непобедимия български дух и готовност за саможертва.

 На този ден се ражда една легенда!

 За Апостола на свободата могат да се прочетат стотици творби на бележити български автори, да се гледат филми, както и да продължават да се създават нови и нови.

 Още на крехка възраст ние се докосваме до делото му. Оставил трайна следа с революционната си дейност и заслужил своето място в най- светлите страници на нашата история, той се превръща в наш ярък пример, в наша гордост , той ни изгражда като личности, като общност, като нация.

 Сметнал монашеската килия за тясна, Левски открива своето място и призвание в борбата за свободата на родината и пробуждането на народа. Въпреки че тогава действията му като проявата на себеотрицание в името на делото, са били неразбрани, той няма капка страх и съмнение, а  само изключително голяма смелост по пътя на голямото дело. Не се предава пред нищо - нито  пред немалкото провали на плановете му , нито  пред предателствата, нито пред здравословните му проблеми. Така освен личност, свързваща се с тежките, но изключително важни първи стъпки към Освобождението, Дяконът се превръща и в модел за подражание. Той учи, както малки, така и големи, да не се предават, когато преследват целите си, а напротив -  да превръщат провала в мотивация за успех. Доказателство за несломимата му личност са и думите на Ботев: “Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическото положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение". Не само той говори за изключително пленяващата личност на Левски. Всеки един човек, докоснал се дори за малко до него, успява да оцени силния му оптимизъм и вярата в приближаващото Освобождение. Днес ние знаем, че, за да постигне човек, това, което Дякона е направил за своето време, трябва да е необикновен, нестандартен, жертвоготовен, да е готов да се изправи срещу "стихиите“, защото това е  ключът към успеха.

 Несъмнено Левски е успял и продължава да намира място в сърцата на всеки един от нас. Той не само е част от нашата велика история, която трябва да помним и да предаваме от поколение на поколение, но и е мотивация за постигането на мечти, цели, успехи на младото поколение.

 Днес сме се събрали за събитие, наситено с тъжни емоции. Но това не трябва да ни обезверява, а напротив - да ни вдъхва надежда, че ние можем също да бъдем герои и още повече  - да ни изпълва гордост, че сме наследници на Апостоловото дело.

 Като наследничка на потомствени карловци , аз от най-ранна възраст съм закърмена с почит и уважение към този велик българин. Изключително горда съм, че съм имала възможността да се докосна дори малко до неговия живот, до най-съкровеното място на един човек - родния му дом. Всеки път, когато стъпвах в къщата или в параклиса, в който са косите му, ме обземаше страхопочитание и преклонение пред тази велика личност. Самият факт, че детството ми е прекарано там, където Левски се е родил, където за пръв път е оставил отпечатък и от където започва неговата вечна история, ми дава сила и вяра, че мога да постигна мечтите си, точно като него.

 Идеите на Левски за равенството между хората, идеята за демократично управление и за човешките права и свободи са описани в неговите около 140 писма и прокламации. Наследство, актуално и до днес. Неговото пътуване не е завършило и ако се вгледаме в нашите дни и нощи, ще съзрем следите от стъпките му навсякъде. Те бродят по земята на милото ни отечество и ще бродят вовеки веков, за да напомнят на всяко поколение какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави и просветляват помътени погледи.

 Днес ние имаме честта, гордостта и моралното задължение, споменавайки името му, да се обърнем към идните поколения с надеждата за вечно съхранение на идеите на безсмъртния Апостол на свободата. Нека бъдем достойни негови последователи. Нека бъдем добри българи!

 Нека  помним и славим делото му - неговият дух никога няма да си тръгне от пределите на нашата скъпа България.

Почитайте, вярвайте и не се предавайте, точно като Дякона!

Поклон пред паметта и делото на Апостола на свободата Васил Левски!