©

В Пловдив винаги е имало личности,които се помнят, останали са в пловдивската история, останали са в историята на България, а някои са записани в историята на света. Няма да се спирам на тези имена, те са известни и за тях е писано много.

В Пловдив винаги е имало най-обикновени хора, които все още се помнят, защото по някакъв начин са допринесли за създаване на пловдивския дух и затова историята ги е запечатала трайно.

Спомням си за един човек, наречен от пловдивчани Цариградски. Спомените ми са от 1956-1958г. Защо го наричаха така не знам, имаше различни версии.

През онези далечни години по пловдивската главна на много места можеше да се видят едни плювалници .В тях хората, разхождайки се или просто вървейки, можеха да плюят и те често правеха това. Не беше лошо това начинание. Плювалниците имаха форма на цилиндър с диаметър около 30см. и височина около 60см. На цвят бяха тъмнозелени. Най често си спомням за плювалника, който беше между музикалния магазин на Аргир и тогавашното кино "Република". Може би защото често минавах от там. На малкото площадче, оградено от киното и кафе сладкарницата "Ален мак", имаше чешмичка за пиене на вода. Чучурчетата на чешмичката бяха доста високи и по ниските хора трудно достигаха до тях. След време направиха едно стъпало около нея и така улесниха хората.

Точно тук най вече през лятото често виждах Цариградски да чисти плювалника.

Цариградски беше мъж среден на ръст, слаб, ходеше по къси панталони, гол до кръста. На ръцете му винаги имаше гумени черни ръкавици, които стигаха да лактите му и с които бъркаше в плювалниците.

Най-абележителното за него и с което той се запомни, беше един радиоапарат ,висящ на голите му гърди, закачен на един ремък, който минаваще през врата му .Не разговаряше с никого. Някои хора се спираха и го наблюдаваха с интерес, но той не им обръщаше никакво внимание.

През онези далечни години тези малки преносими радиоапарати бяха изключителна рядкост. Много малко хора притежаваха такива. От къде беше се сдобил с този радиоапарат - не знам. По магазините в България тогава нямаше такава техника.

Около Цариградски витаеше някаква тайнственост, загадъчност. Говореше се, че бил някакъв капиталистически шпионин, който чрез радиоапарата изпращал сведения в Америка и другите капиталистически държави. Едни казваха, че подслушвал разговорите на хората около него и така се забавлявал. Други смятаха,че е човек на милицията.

Каква беше истината така и не разбрах...

арх.Олег Каразапрянов

26.01.2024г. oleg5@abv.bg