©

След като получихме идеята да потърсим отговор на големия въпрос КАКВО СЕ ПИЕШЕ ПОД ТЕПЕТАТА ЕДНО ВРЕМЕ?, веднага събрахме обичайния дискусионен клуб и получихме интересни спомени.

Виж:

ТВ ФЕСТИВАЛ НЕПОЗНАТИЯ ПЛОВДИВ 6 - 14.02.2024 КАКВО СЕ Е ПИЕЛО ПОД ТЕПЕТАТА? ПЪРВА ЧАСТ

https://www.youtube.com/watch?v=aUGCIyoew7M

Оказа се обаче, че темата е толкова необятна, че времето не стигна. Продължихме да получаваме спомени за пропуснати напитки, табиети, кръчми, известни пловдивчани... За частици от пловдивската история – в крайна сметка. И в петък продължихме.

Оказа се, че наистина има още много неща за споделяне. И пак стана дума за онези напитки, които бяха характерни за града. И които вече ги няма. За Пловдивската гроздова ракия, за Брезовския мискет, за марката "Пловдив“, за първите коктейли"облак“, "циганка“, манджа...

Спомнихме си за "сухия режим“, който настъпи като подражание на мерките на Андропов в СССР. Имаше начален час, в който започваше сервирането на алкохолни напитки, и клиентите чакаха жадни на опашка. Е, с връзки сервираха "кафе“ или "чай“...

В Стария град популярно стана първото заведение за кубински коктейли.

Всеки си имаше любимо заведение с любими сътрапезници. И с любим сервитьор. Дядо Славейко Гавраилов припомни за едно друго пиене, което много малко хора познават днес -. под астмата. С домашна ракия и с нарязан домашен бабек.

Сетихме се, че в някакъв период модно беше да се пие вермут – "Орфей" и "Чо Чо Сан". И даже "Мартини“.

Имаше и домашни ликьори – вишновка, от зарзали, аероконяк…Използваше се спирт от аптеката или домашна ракия, което придаваше отвратителен вкус на напитката.

Имаше спор за цената на водката едно време.

Боян Ранделов пък съобщи, че марката "Сталичная“ я купили германците.

Дълги години основен "разредител“ на алкохола бе жълтата лимонада.

Лимонадените шишета отначало се затварят със стъклени копчета, с които може да се играе на джамини. Наричат ги "соденки"

В Пловдив има доста лимонаджийци – "Малина" срещу Св.Петка, на "Васил Априлов", аптекарят Карич един от първите влиза в този бизнес.

В един бидон се прибавя въглероден двуокис, после се добавят есенциите и се налива готовата напитка в бутилките, затапват се със стъклените топчета.

Един разказ от нашия архив:

Един ден малкият Вангел, син на собственика на "Малина", тайно посяга да строши една бутилка, за да извади топчето, с което ще играе на джамини. И в момента, в който вдига чука, някой го хваща за ръката – това е работникът бай Васил. И му казва, че няма да го издаде на баща му, но повече това да не се повтаря.

70 години след тази случка дядо Вангел, известен като Гелето, не можеше да си обясни – защо този наемен работник е милеел за едното чуждо шише и за да го спаси е възпрял ръката не на кого да е, а на сина на чорбаджията?

Някой разправяше как едно време в пловдивската "Кока кола" работниците дърпали бутилки от касите, отпивали малко и след това с шут ги ритали надалеч. Нямало го е бай Васил да ги дръпне…

В работилницата "Малина" са се трудили 15-16 души: българи, турци, цигани и не е имало никакви проблеми.

Винаги съм си мислил, че едновремешната лимонада е резултат на някаква тайна рецепта. И съм се опитвал да стигна до нея. Нищо особено не съм открил до този момент – немски есенции и толкова. Може би е било въпрос на дозировка. Или на още нещо? Или пък немските производители на есенции, фашисти сигурно, са скрили рецептата в някаква тайна пещера?

Правил се е също сайдер, малина, също сода в едни големи дебелостенни шишета със специален лост – като го натиснеш, содата със свистене излизаше и разбиваше бозата или виното – така наречения шприц. Петър Мечев ни донесе такава бутилка – пазим я като музеен експонат.

Някои си правеха шербет – най-евтиният вариант включваше вода, оцет и захар.

Шербетът, който някои употребяват нарицателно и даже обидно - като символ на ориенталската изостаналост, всъщност не е толкова проста работа. Дядо Славейков е записал толкова вида шербети и "шурупи", че се чудя няма ли един патриотично настроен производител на безалкохолни напитки да възстанови някой забравен вкус. Стига сме пили същото, което пият и аборигените в Австралия, и будистките монаси в Непал, и въобще Сульо и Пульо..

А шербетът с оцет, който споменахме, в оригиналния си вид не е толкова елементарно нещо..

Ето рецептата от 1870 година. Тя започва така: "Приготвяте 100 драма хубав бял оцет или просто приточен, или европейски, който дохожда в шишета." Нататък се слага едно яйце, има разни чалъми, добавя се и подправката "мерджан". С друга не става. Накрая дядо Славейков заключва: "Шербетът на тойзи шуйруп е твърде разхладителен за лете."

Дали някой няма да се сети да потърси тази подправка мерджан, да я тури в някакъв шербет и да се пребори с кока колата. Ама и ние трябва да помагаме.

Тези дни гледах една реклама за "Домашна лимонада". Под заглавието на черната дъска имаше изброени: лимонада от диня, от малина, от ябълка и т.н.

Ама чакайте – лимонадата се прави от лимон – то си личи по името. Другото са "шурупи и шербети".

Бутилките се заменяха – пълно за празно. Поради налягането нерядко имаше инциденти.

В края на 70-те години се появиха метални бутилки с патрончета, съдържащи въглероден двуокис. Бутилките бяха унгарски, чешки или съветски.

По едно време на Чифте баня имаше майстор, който пълнеше патрончетата – за да излезе по-евтино.

И този бизнес умря.

Връщаме се назад в годините – напитка от бъз, още я помнят старите пловдивчани. Освен бъз се слага лимонена кора и оризови зърна за газировка.

Онзи ден видях една баба да продава на тротоара напитка от бъз. Беше изкарала няколко шишенца, когато вече беше тъмно и нямаше проверяващи. Иначе щяха да й видят сметката.

Айля дуду – скоро за пръв път ми разказаха за тази стара напитка прави се от черници, зарзали, оцет, вода и захар. Трябва да е много вкусно.

А дали не могат да се върнат старите бутилки за сода? Биха били голяма атракция.

И разбира се, не може без айрян. Ама не от този, който го бъркат от какви ли не кисели млека.

Истинският айрян е резлив и не е лесно да се улучи вкуса.

Един съвет – ако наистина някой се пробва да направи ресторанта, който описваме, като го посетите, първо опитайте айряна. Ако не е резлив, ами миреше на Данон, просто станете и отидете в отсрещната пицария…

Ами зелевата чорба? Забравихме я.

Ето и някои коментари във Фейсбук, дошли по време на предаването:

Гунди

Футболистът Иван Кичуков беше главен технолог в Асеновград

Тодор Кръстев

В кръчма "Карлово" на ул. Карловска специалитетът беше Карловска мискетова ракия. Много качествена ракия.

Vlado Andreev

В радиус от 50 метра около нас имаше три кръчми Монтьорска среща продаваха и жълви 9ти септември и Златна круша.

Тодор Кръстев

А помните ли Виетнамската водка в еднолитрови бутилки. Беше евтина, отвратителна, говореше се, че с нея абортират циганките.

Emil Draganov

За съжаление Козата беше изместена от другото с такава марка от Карнобат но доста по-лошо на Миню Стайков

Плодовата беше от 3 без 10 т. е.2,9 лв и беше ароматна

Emil Draganov

Първата свястна гроздова ракия беше с кодовото название ПГР -пловдивска гроздова ракия,произведена във Винкомбинат Пловдив със седслище Перущица по точно в Пастуша селище квартал на Перущица.

Аз съм съвременик и 35 години съм си мил очите с вино и зъбите с ракия..

Нико Гунди

На един турнир по борба Никола Петров в Плевен на който банкета беше в новия хотел ресторант в Ловеч.взехме за бармана с връзки 100 бутилки Дива коза от Асеновград и цяла нощ преливахме в бутилки с Джони Гостите пиха козА а ние Джони Между тях беше и Милан Ерцеган

Iskren Stoyanov

Dopel weis Korn немска водка от ГДР с цена 2,70 лв за 0,7лт в гастронома.Столичная до 74г. беше 1,72лв в гастронома.След това стана 4 лв и цената се запази до първите години на демокрацията.

Първите български водки бяха Царевец и Трапезица и се произвеждаха в няколко винзавода в БГ на базата на ме... 

Iskren Stoyanov

И днес се сблъскваме със максимата"Кой знае ,кой не знае сяда карти да играе"

Анасонлийката се вареше във Винпром Баня,се бутилираше във Винзавод Перущица защото там имаше линия за бутилиране на високо алкохолни напитки мастика,мента,златна котва,плодова и гроздова ракии.Анасонлийката е с крепкост 55 об.% алкохол,а мастиката е 47 об.%.

Предаването може да гледате на запис на адрес

https://www.youtube.com/watch?v=qXyRvSJ4Cpc

Този коментар е част от проекта на Сдружение Медии с човешко лице и Пловдивската телевизия Тракия Телевизионен фестивал "Непознатият Пловдив“, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2024 Г.