©

Чешитите от Понеделник пазара

Който е живял на Понеделник пазара не може да не е запомнил някои от хората, които правеха впечатление с нещо. Те бяха по-особени, по-различни  хора и може би затова са останали в моите спомени от детството ми. За мен те създаваха чара на махалата, правеха я по-цветна, шарена и по-различна от другите махали. Тези хора наистина имаха психични проблеми, някои ги приемаха като луди. Дали наистина са били луди или проста са останали неразбрани?

Спомените ми са от 1955-1956г.

Леля Вера

Спомням си леля Вера. Беше жена около 50г. Знаех,че е работила като учителка, но вече не работеше. Имаше някакви здравословни проблеми. Не съм се замислял как се е препитавала. Живееше сама,без близки около нея хора. Не знам къде точно живееше, но всеки ден минаваше през пазара. Психически не беше съвсем добре. Имаше периоди  когато с нея можеше да се общува, разговаря нормално. Но имаше и такива когато това беше невъзможно. Започваше да говори несвързани приказки и непрекъсното споменаваше думата "Маркони". Какво беше това маркони, човек ли беше, мъж или жена, така и не разбрах. И никой от махалата така и не разбра. Казваха, че е преживяла голяма любовна трагедия, която е причина за нейното психично заболяване.

Беше винаги спретната жена, русокоса с направено прическа. И винаги странно за времето си облечена.

Може би начинът й на обличане днес на никого не би направил впечатление. Дори би се приел като изключително оригинален, но тогава по онова време хората бяха доста консервативни в разбиранията си за обличането. Особеностите на обличането и можеха да се видят най вече през топлите дни на годината,през пролетта и лятото. Обличаше се с рокли. По правило горната част на роклята беше в един цвят, а долната – в друг цвят. Хората от махалата решаваха,че между двата цвята няма хармония, че са твърде констрастни и комбинацията е неприемлива. Даже беше излязла една приказка "Тази се е докарала като Вера". Вероятно днес този начин на комбиниране на цветовете на облеклото би се възприел като много оригинален, правещ впечатление.Жалко ,че тогава нямаше цветна фотография. Дали някой някъде има запазена нейна фотография?!

Митко Въртито

Митко Въртито беше познат на всички от махалата. Беше известен под това име. Къде и с кого живееше Митко Въртито аз не знаех. Човек можеше да разпознае фигурата му още отдалеч. Едър, но недохранен мъж, леко прегърбен. И зиме и лете ходеше все с едни и същи дрехи. Беше облечев в стари, доста поокъсани от времето войнишки дрехи. Нещо като шаяк кафяви на цвят. Панталонът му се крепеше на тялото му не с колан, а с някаква връв. Дюкянът на панталонът му винаги беше разкопчан, а по него нямаше и копчета. Куртката му съще беше войнишка, стара и окъсана, но имаше две три лъскави месингови копчета, които никога не бяха закопчани. Беше обут в стари черни прокъсани войнишки боти.

Митко Въртито имаше явен психически проблем. Разпрявяше се, че е получил разтройство на писихиката си по време на войниклъка, в казармата, при някаква злополука. Имаше различни версии. Някои казваха,че бил паднал от кон и си ударил главата. Други твърдяха,че причината бил някакъв взрив пак в казармата.

Той никого не закачаше, но мен ме беше страх от него. Страх ме беше да се засрещнем на улицата и затова винаги избяхвах срещите.

Като малък все съм си мислил, че прякорът му "върти" идва от пиенето на много алкохол,че "върти чашите с алкохол". Не знам кой и защо му беше лепнал този прякор. В действителност не си спомням той да е бил пиян през деня. Имаше кротък нрав, беше добродушен човек. Понякога можеше с него да се проведе нормален разговор. Не си спомням да е влизал в многото кръчми в махалата. Напиваше се вечер, не знам къде и с какво.

Лесно можеше да се разбере кога Митко Въртито е пиян. Винаги се случваше вечерно време, когато мръкнеше. Вървеше по улиците и с много силен глас викаше: "Чантаджии лапачи дяволи"!  Викането завършваше винаги задължително с "да ви е..а майката,чантаджииии". Махалата ехтеше от неговите викове. Виковете продължаваха доста дълго. Но никой не го закачаше, не му правеше забележка. Хората бяха навикнали с това, бяха спокойни, със спокойствие, разбиране и търпение приемаха различните от себе си.

                                                          арх.Олег Каразапрянов

13.01.2023г.                                                  oleg5@abv.bg