©

Доста по-късно около 1960 г.започнаха да настилат тротоарите със сотирски плочи. Близо до калайджийската работилница на ул."Патриарх Евтимий", на същия тротоар недалеч от някогашната кръчма на Михалчо, по средата на тротоара имаше един орех. Наесен даваше много орехи. Но ние децата не дочаквахме есента и брулехме с камъни и пръти неузрелите орехи, които още не можеха да се ядат, ядките не бяха зрели. Малко по -късно ядките ставаха зрели, но пак трябваше люспата им да се бели, защото тя беше горчива.

Като започнаха да настилат тротоара с плочи, изкорениха ореха. Беше ми мъчно за него. По тротоарите имаше и едни други дървета, викахме им салкъми, но не знам дали бяха салкъми .Няма ги вече,отсякоха ги. Наесен те даваха едини плоски плодчета, от които като узрееха, от тях капеше една лепкава неприятна течност. Не знам защо по онова време масово имаше от тези дървета по улиците на целия Пловдив.

Циганките продаваха най-различни железарии от ковано желязо. Имаше брадви малки, по големи и големи. Имаше и сатъри за кълцане на кисело зеле или трева за животните. Имаше и клещи за вадене на пирони. Имаше и маши за печките на твърдо гориво за подреждане на огъня. Тармъци за градините с дървени дръжки или без дръжки. Предлагаха най-различни видове синджири с по едри и по дребни бримки.

Предимно селяните купуваха синджири, за да си връзват добитъка - крави, коне, , волове и злите кучета. Някои от циганките вървяха из пазара и за да привлекат купувачите напевно протяжно, на срички викаха "нааа- син-джи-ри тееее".

Имаше и кошници плетени от върбови клонки. Всякакви размери и видове. Купуваха ги хората и в тях пренасяха различен багаж..С тях ходеха и да пазаруват из пазари и магазини. Бяха леки и удобни и най -важното бяха много здрави.

Имаше майстори кошничари, които изплитаха пак от върбови клонки отвън дамаджани, шишета. Слагаха им и дръжка за по- удобно носене.Често за красота слагаха няколко реда оцетени клонки. На върбовите клонки предварително се премахваше кората и докато са пресни бяха жилави и това улесняваше изплитането им. Така изплетени стъклените съдове бяха защитени от счупване. Майсторите кошничари си избираха удобно място, сядаха на едно малко столче,разполагаха около тях материали и инструменти и мълчаливо си вършеха работата.

Пъпът на Понеделник пазара беше триъгълникът, ограден от улиците "Патриарх Евтимии", ул." Гаврил Генов" и ул." Съединена България".Мястото беше известно,че тук е най-добрата стока. Затова тук се събираха най много хора, всеки задължително минаваше от тук да разгледа, да купи нещо.

По обед пазарът постепенно оредяваше. От купувачите кой купил , купил, прибираше се вкъщи. Продавачите огладнели и спечелили някой лев отиваха на подвижната кебепчийница да изядат по няколко кебапчета на крак. По тертиплийте влизаха в най близката кръчма на ул."Съединена България" там да похапнат. Тук можеше да седнат на маса и да изпият и чаша или две хубаво перущинско вино заедно с кебапчетата. Бира почти никой не пиеше. Тук за ядене се предлагаха и печени костенурки. Затова най-чести гости на заведението бяха католиците не само от близките села, но и тези от Пловдив. Няколко пъти опитвах месото от костенурка. Също и от яйцата им. Харесваше ми. Един ден имах нещастието да видя колко жестоко умъртвяват костенурките, след което не бих ял повече от тях.

След обед търговията вървеше вяло. Купувачите оредяваха, прибираха се да обядват и да почиват. Шумът постепенно затихваше, както и веселата гълчава на търговци и купувачи. Продавачите постепенно започваха да поприбират стоката си и да се готвят да си тръгват. Имаше хора които чакаха точно този момент. Продавачите, за да се отърват от стоката си, намаляха цените. Ако купиш кило от нещо ти даваха още толкова, ей така.

Тези, които бяха дошли с каручки, започваха да впрягат конете или магаретата за да си отпътуват към селата.

Постепенно настъпваше тишина и спокойствие. Надвечер работниците по започваха да прибират сгъваемите сергии и да ги складират. След тях идваха хората с количките, на които имаше навити маркучи. Развиваха маркучите и цяла нощ миеха улиците. На сутринта нямаше и помен от пазара. И така до следващия понеделник.

арх.Олег Каразапрянов

02.01.2023г. oleg5@abv.bg

Публикацията е част от проекта "ТВ фестивал НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ШЕСТИ СЕЗОН“, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на Пловдив за 2024 г.