Още една гледна точка към емблематичната бръснарница .

Бръснарницата беше на ул. Иван Перпелиев 3. Сега там е построена пет етажна сграда с магазин за осветителна техника и електроматериали / датчици и други интересни електро материали/ .Тогава - 1952 год., от лява страна се намираше обущарската работилница на бай Видол. Синът му Любо Бичира избяга в САЩ. Беше помощник на алпинисти в чужбина . Видях го преди 15 години в Пловдив след това пак замина за С.А.Щ. От дясно имаше склад за лекарства за животни. До него цех за безалкохолни напитки.Сега там е хотелът на цар КироБръснарницата се помещаваше е в клуба на БЗНС с площ 40-50 метра квадратни. Площта към улицата беше остъклена с малки прозорчета с много дървени рамки/черчевета /така че можеше да гледаш, без да се притесняваш ле някои ще те познае . От вътре се гледаше цялата панорама към градинката и тротоара. Площта на бръснарницата беше голяма и разделена на две с една завеса . Синът на бай Манчо – Митко беше с една обица на едното ухо / тогава имаше поверие ако имаш преди починало дете да го предпазиш от уроки още при раждането да се постави тази обица на ухото/. Митко използваше преграденото от завесата место за кухня и обяд на децата си три на брой беше останал вдовец. Живееше на първия приземен етаж под .наем на ул.Андрей Юруков №10. Съседи от ляво бяха братята Черноземски , а от дясно братята Янко и Салчо синове на бай Тодор Салчев, известен майстор железар с известната железарска работилница на ул Л..Димитрова . Сега неговият внук Митко Салчев е запазил цялото оборудване инструменти и машини, с които е работил тогава неговия дядо Салчо. Извършваше всякакви железарски услуги .На видно място беше наковалнята и огнището на стената и в шкафа имаше десетки инсгрументи които служеха за определен вид работа. Бай Салчо извъшваше тогава и ремонт на файтони и производител на земеделски инвентар. Манчо бръснаря живееше на ул.Андрей Юруков № 11

Жената на Митко бръснаря беше починала при раждане на Роберт, който сега работи в театъра като сценичен работник , другият син Васко на млади години тренираше бокс в Локомотив, а после стана един от арендаторите на пазара и златарски магазин в Тракия. Третият син Манчо, най големият, имаше слабост към алкохола и често правеше скандали с жена си в квартала. Един ден лятото на 1972 беше се напил толкова, че размахваше нож и се заканваше на всеки, който се опитваше да го усмири. Преди години спортувах гребане единично кану и бях известен в Механотехкума с прякор Бербера освен тона тогава в оценките ни по физическо възпитание влизаше и уменията да се борим. Във физкултурния салон имаше два тепиха, на които се борехме ; баскетболно игрище пълен коплект гимнастически уреди и се провеждаха турнири между курса и отделните паралелки. Аз бях един от добрите. Приближих се до него и му приложих похват от борбата, отнех ножа, с който се заканваше на всички- така си спечелих и уважението на възрастните в квартала. а иначе бях кротко и възпитано момче.

Нарочно описвам тези три деца, тъй като Митко, синът на бръснаря Манчо, не се ожени след смъртта на жена си и изгледа три деца без чужда помощ. Ще кажете как е намирал време за всичко това

В началото на разказа ви казах, че бръснарницата беше разделена на две с параван. Зимно време салонът се отопляваше с печка с твърдо гориво. Зад този параван синът на бай Манчо ежедневно готвеше храна за трите си деца и те бяха нахранени и облечени добре. На обед минаваше пред нашата къща и от оградата най напред се показваше тенджерата с приготвения обед, която носеше пред корема си гордо - след това корема и чак след това физиономията на Митко бръснаря Минаването му пред къщата ни ни напомняше, че е време за обяд

В бръснарницата от от дясна страна бяха столовите за клиентите. Столове имаше много нали беше клуб на БЗНС - правостоящи нямаше освен тези, които бяха влезли на мухабет и споделяха своите весели случки , които след това се преразказваха от Манчо и Митко малко украсени . До вечерта тези новини ставаха достояние на мъжете от квартала . Имаше и списания и вестници. Част от клиентите, които не бяха постоянни, четяха но интересното беше, че когато Митко и бай Манчо изпълняваха поредния скеч след финала, всички се смееха гръмогласно даже и тези, които се правеха, че четат вестник. По това време нямаше телевизия, но скечовете и лакардиите им бяха на нивото на Рачков и Зуека. Парцалев и Енчо Багаров.

Дъщеря му Мария беше завършила търговска гимназия и той много се гордееше с това, защото го беше постигнал с труд само от занаята /извършваше и бръснарски услуги по домовете / на по заможни хора, които предпочитаха неговата професионарна култура. Когато идваше ред за похвали синът си Митко -казваше, че е изхарчил напразно парите си за него. Синът му беше завършил френския колеж в Пловдив/, но водеше светски живот по заведенията- името му вечер беше –МАРКИЗА.

Работеха с бели престилки. Старият Бръснар Манчо беше перфектен -работеше бавно и качествено, притежаваше богат набор от машинки за подстригване от нула до трети номер - разбира се с ръчно задвижвани Умееше да подстригва и малки деца, които предразполагаше да не се срахуват. Тази услуга се извършваше на висок дървен стол.

Когато подстригваше децата, пренасяше пиявиците, плуващи в големи буркани с вода, зад завесата.

Бръсначите бяха безбройно много и както се хвалеше все от марка СОЛИНГЕН.-любимата му фраза беше дали клиентът желае контра /повторно насапунисване и бръснене срещу косъма /.

Когато Митко ме стрижеше, обичаше да разговаря с клиентите, които бяха зад гърба му и когато се обръщаше назад -машинките за подстригване бяха ръчни, без ток/ и ние често плачехме от болка, защото се губеше синхрона между ножа и придвиждането напред. Диалогът с чакащите клиенти зад гърба му беше придружен с чести ръкомахания . При самото обръщане се губеше синхрона между среза на ножа на машинката и постъпателното движение понякога плачехме от болка.

След поредното нарушение на дисциплината в училище трябваше да се острижа нула номер -тогава ми излезе и прясор БЕРБЕБА . така ходеха затворниците и хулиганите вкарани в тухларната и наказани ученици като мен. Приех тази прическа за нормална и до завършване на Механотехникума ходех така че лишавах назидателното послание към мен и го превърнах в белег за неподчинение . Сега тази прическа е модерна и за възрастни.

Когато бай Митко бръснеше, някои при по енергични движения се проливаше и кръв. но важно беше да чуем лакардиите . Неудобството за клиента, седящ на бръснарския стол беше и когато го бръснеше, а в това време манджите които готвеше всеки ден, изискваха наблюдение Тогава оставяше клиента обръснат наполовина или насапунисан, сапунът/ пяната / изсъхваше И ако процедурата за готвене беше дълга тогава се започваше отново

Постоянни присъстващи особено при студено време бяха часовникарят Янко с прякор Кратунката , Бондилито , Чиляма. Милю. мамин Кольо и други капии от квартала - ставаше голямо шоу. Често идваше и Карачомака Тогава хора от махалата съобщаваха новината и тези, които се бяха подстригали преди няколко дни, бързаха лак да се подстригват . За нас по малките входът беше забранен по възрастните си правиха густо което не можеше да се види никъде тогава - нямаше телевизия . на другия ден се разказваха споровете и будалканията на живо, малко от нас бяха присъстващи

Запомнил съм към пет шест емблематични представления от това шоу и разкази от Манчо и Митко на другия ден и това се повтаряше почти седмица. Някои от нас даже отиваха и без причина само чуят от първа ръка лакардиите. когато това вече не беше интересно се устройваха мини спектакли с Чиляма и Бондилито. Връзката на Янко часовникаря с Руското ракетостроене и Френския президент и пожара на покрива на черквата св. Петка и качеството на ремонтираните от него часовници. Предизвикателствата който Митко Тахчиев и Мамин Кольо към хората дошли да играят хоро на площада пред бръснарницата.

Интимните връзки между Чиляма и Бондилито, часовникарските умения на Янко Кратунката, посещенията на Карачомака , Мильо и други лакардии оставаха незабравими.

За сега спирам до тук, ако има интерес ще ви разкажа няколко от тези истории, за които вероятно възрастните са били свидетели. По това време когато нямаше телевизия, бръснарницата ставаше и място за преживявания, който се помнеха дълго време след това...

06.01.2024 ГОД.

инж Георги Григоров