Спомням си един мъж, който идваше от към ул."Митрополит Панарет". Слаб, среден на ръст. Не мога да му определя годините. На гърба си носеше гледжосано глинено гърне. Вървеше сред хората бавно и викаше "саджак,саджак". Не знаех тогава какво означават тези думи. В гърнето носеше топли печени яйца. Как ги е пекъл не знам. Като ги извадеше от гърнето, яйцата бяха жълто кафяви на цвят .Даваше ти едно топло яйце и на малка хартийка сипваше някакви много вкусни подправки. Човек като ядеше от тези яйца едва ги преглъщаше, бяха много твърди. Казваха че това било еврейско ядене.

През есента се появяваше и един търговец ,който продаваше печена тиква. Стоката си я разнасяше с една количка на три колелета. Парчетата печена тиква бяха дебели 4-5см.оранжево жълти, препечени и наредени върху големи тави.Тиквите му бяха много вкусни и сладки, не знам дали е слагал захар. Късаха се на конци. Печените тикви в количката винаги бяха покрити с бяло платно да не попадне прах по тях .Бяха много евтини и много засищаха.

През лятото идваше сладоледаджията с една шарена количка. Винаги спираше до чешмичката, която е още там. Сладоледът стоеше в един цилиндричен гюм в количката. Около гюма в друг гюм имаше лед. Гюмът отгоре имаше капак, който като се отвореше излизаше пара.Тогава сладоледът беше само млечен, нямаше сметанов. Имаше фунийка или плочка. С една плоска лъжица загребваше сладолед и запълваше фунийката. Фунийката беше от вафлена кора и дъното и винаги оставаше без сладолед. Плочката се състоеше от две вафлени кори. Имаше едно приспособление в което първо се поставяше долната кора,запълваше се със сладолед и тогава се поставяше горната кора.Натискаше отдолу едно лостче на приспособлението и цялата плочка излизаше.

Пак през лятото се появи Тошо лимонададжията. Лимонададжийницата му бе на ул. "Съединена България" между номера 9 и 11. Отпред към улицата имаше дървен капак с който затваряше "заведението" вечер.Заведението беше с размери 150/150см.Отстрани беше оградено с брезент. И покривът беше от брезент. Предлагаше жълта лимонада и червен сироп, който беше по сладък. Имаше доста клиенти особено през лятото,работеше до късно вечерта. Употребяваните чаши миеше в кофа с вода. Една сутрин, когато пристигнал, видял че брезентът е срязан и машината е открадната.Затвори завинаги.

Имаше циганки, които продаваха разни предмети от ковано желязо.Мъже продавачи нямаше.Някои от циганките стояха до Маразлията с наредени направо на земята железарии.

То тогава на Понеделник пазара нямаше настлани с плочи тротоари.Някои собственици бяха си поставили плочи пред къщите си. От онези сотирските плочи, вадени недалеч от село Сотир сега Храбрино. Плочите бяха добре оформени, квадратни с размер 40/40см. И дебели около 3-4см. На улиците имаше паваж от сиенитни павета.

Може би защото улицата беше павирана, та затова по нея минаваха често погребения,отивайки към гробищата на ул. "Лиляна Димитрова". Най отпред бавно вървеше катафалката теглена от два коня, наметнати с черни покривала. Горе на капрата сериозен стоеше кочиашът облечен и той в черно с черен цилиндър на главата. Катафалката беше боядисана цялата в черно и от всички страни имаше големи стъкла. Вътре се виждаше поставения в ковчега мъртвец сред много цветя. След катафалката мълчаливо вървяха роднини и приятели на починалия, изпращайки го във вечното му жилище.

Постепнно жителите на махалата ни напускаха един по един. Все видни, забележителни хора, оставили някаква следа,запомнени с добро от останалите живи. Днес старите останали живи обитатели на махалата са едва няколко. В напреднала възраст, но все още живи.Останал ми е споменът за незабравимите детски игри с тях, за безгрижните дни от сутрин до вечер. Спомените ми предизвикват болка по невъзвратимо отминалото време.

Постепенно в махалата се заселват нови обитатели, от близки и далечни села и градове. Бавно но продължително. Стават пловдивчани или по точно жители на Пловдив, заселили се в старите отпреди 80-90 годишни къщи на махалата. Те не се знаят, не се познават и не изпитват нужда да се познават. Не знаят нищо за махалата и не искат да знаят. Историята, миналото не ги интересува и вълнува. Ше си останат като бройки жители .

арх.Олег Каразапрянов

02.01.2023г. oleg5@abv.bg