©

След Освобождението на България Алфонс дьо Ламартин казва пред западноевропейската преса: "Заслужава уважение един народ, който остави своя княз да управлява страната от стария турски конак, а създаде дворци за учениците в Пловдив". Мнозина пловдивчани са чували тези думи, но малцина са тези, които знаят, че най-големият "дворец" - днешната Хуманитарната гимназия - е замислен да приюти първия университет на българска територия. Последвалото Съединение обаче осуетява тези планове. През 1885 година по предложение на народните представители Константин Величков и Георги Караджов е изготвен проект за откриване в новостроящата се сграда на Мъжката гимназия на отдел за подготовка на юристи, политици и икономисти с тригодишен курс на обучение над средното образование. Три години по-късно по пловдивския проект е създаден Софийският университет. Така градът ни се разминава с възможността да приюти първото висше училище в България. Може да се пребори обаче да му бъде признато първенството в гимназиалното образование в страната. Последните проучвания сочат, че училището действа като гимназия още от създаването му през 1850 година. Мнозина са известните преподаватели и възпитаници на Хуманитарната гимназия, начело с Левски и Вазов. Тя дава и 6-ма министър-председатели на България. Днес в библиотека "Иван Вазов" бе открита изложба в чест на наближаващият 160-годишен юбилей. Който гимназията ще посрещне със съвременните си проблеми - като каметник на културата красивата й сграда не попада в програмите за финансиране и ремонт. Остава й да се надява на държавни или общински пари. Които по принцип все не достигат. Много неща е преодоляло училището в богатата си и изпълнена с перипетии история. И в най-тъмните исторически моменти обаче пловдивчани не са допускали то да има проблем с опазването на сградата си. До днес. Какво ли би казал Ламартин сега, ако беше жив?