 © |
В началото на 70-те години отбивах редовната си военна служба в София-АШВСМ/Армейска школа за високо спортно майсторство/ "Чавдар"-ЦСКА. Най-добрият ми приятел /той беше дискохвърляч,а аз-копие/ ме запозна с негов приятел и съученик от Механотехникума-Иван Иванов. жудист-шампион. Разказваше интересни истории-например посещението на японски майстор за демонстрации. Кимоната и коланите, които са носили нашите не били по канона и Иван бил запасал черен колан. Японецът се огледал и посочил него за спаринг. Оттогава си запасвам най-ниската степен беше описанието му. Друга история беше свързана с Механотехникума-единият от синовете на Добри Джуров-Спартак му бил съученик. На опашката пред канцеларията за записване била майка му, когато се явил един полковник и понечил да пререди.Жената на Добри Джуров му направила забележка, а той я нахокал арогантно. Тя го помолила да си поговорят в края на коридора, след което той се извинил на всички от опашката поединично и избягал с подвита опашка. Родом беше от Асеновград, а баща му беше летец. Ходили сме му на гости-железен човек. Оттогава уважавам летците много/даже и Румен Радев/. студент във ВИТИЗ Иван свиреше на китара и пееше - Висоцки и какво ли не още. Но родопските песни му бяха слабост. От него научих "Девойко,мари хубава,сипни ми винце да пия".Част от решението ми да дойда в Пловдив се дължи и на него. През годините се виждахме епизодично,главно защото любовта на живота му - Петя Силянова живееше на етажа под моя приятел. Последният ми спомен беше едно телевизионно интервю на Людмила Гурченко, която беше в България да се снима във филм с участието на Иван-мисля че беше за Димитър Благоев. Тя каза за него: "Вие не осъзнавате с каква кинозвезда разполагате-с този поглед във Холивуд щеше да е властелин"! Сбогом, Приятелю! Илипо-скоро Довиждане! |