Лятото на 1972г. Пътувахме за състезания в Монголия през Москва, където заради връзка с полета за Улан Батор останахме известно време. Настаниха ни в студентски общежития, където попаднах в компанията на студентки- актьорско майсторство. Вечерта ме поканиха да отида с тях на купон, някъде на "Малое кольцо", като ми направи впечатление- много се вълнуваха, че "Володя може да дойде". Дотогава не бях и чувал за Висоцки. Чакаха го с китара и водка. За жалост не можах да чуя много,тъй като заключваха общежитието и трябваше да се прибера.

Лятото на 1976г. В студентските общежития на ВИАС чаках сутринта пред телевизора да започне предаването от олимпиадата в Монреал. Изведнъж чух нещо, което БНТ не беше пускала дотогава и гласът, който бях запомнил. Висоцки беше напуснал нелегалните блатние касети и беше в официалния ефир.

Лятото на 1980г. Бойкотираната олимпиада в Москва. Бях там не като участник,а във връзка с предстоящия проект за Олимпийски гребен комплекс Пловдив - да видим този в Крилатское. Успях да попадна и на състезанията по лека атлетика - на Лужники. Късно вечерта,на излизане,  минахме през кордон от конна милиция -от изхода на стадиона до входа на метрото. Чак на другия ден разбрах, че причината е била кончината на Владимир Висоцки.Това се оказа и ритуалът по моето прощаване с него