 © |
ПОП ФОЛК "...Умирам Днес не правя нищо важно,само умирам. И гледам в тавана само с поглед угасен. И дишам бавно, все по-бавно. И на тъмно..." Никой няма право да се оплаква. Всички са отговорни за тази смрад, която извира и масово се разпространява. Новото име на социализма е чалгата. И тя е навсякъде. Като започнем от телевизията, която се е превърнала в събирателен символ на глупостта, легализирайки и малко по-малко, успявайки да наложи явлението като нещо нормално. Последната ми надежда за качествена журналистика умря след репортажа на БТВ за сватбата на Константин и почти непълнолетната му приятелка-наркоманка. Чудя се какви достойнства имат, та им се полага място в национална медия, при положение, че си имат канал, в който изповядват "ценностите си"? И какво по дяволите ме интересува личният им мизерен живот, че трябва да занимават цяла България с това? Защото просяците и алкохолиците, които бъркат в боклука имат повече достойнства. Проститутката на магистралата е по-чиста от всяка долна фолк дива, защото има очи да си признае и че го прави за пари, и че я бият сутеньорите, и че е боклук.
Чалгата завладя дори монументалната крепост на Софийския Университет с новата си специалност - "лайфстайл журналистика". Гурото на интелекта Евгени Минчев ще учи младите ентусиасти как да пишат за хай-лайфа, как да се отнасят с известните, ще ги въведе в звездната кухня. По-точно е да се нарече не кухня, а кенеф. Дори не е кенеф, а нужник - от онези най-селските, които се намират по средата на полето и нямат сифон. И нашият звезден нужник няма сифон, иначе отдавна да сме го дръпнали. Но пък и ние сме си селяни и си харесваме простотията. Гордеем се с нея.
Колкото до хай-лайф обществото ни - и то е чалгарско. И то е пошло и провинциално. И скандалното у нас не е никакъв скандал, а отново панаир на глупостта, чрез който затъпяваме още повече. Защото преди за скандално се е смятало прогресивният начин на мислене, новите идеи, новите продукти на интелекта, а сега за скандални се смятат само хирургичните подигравки на д-р Енчев. И щом идоли стават прости и неграмотни хора, значи няма какво да се каже повече. Щом билетът ни за успех е големият бюст, а не личностният капацитет - няма да се оправим. Щом е приоритет да дрънкаш вулгаризми, да се държиш фриволно и да се излагаш, за да задоволяваш низшите потребности на шепа хора - значи вървим към масово самоубийство. При това съвсем съзнателно.
И ето как след толкова години преход сме си пак на същото място. Пак унищожаваме интелигенцията си. Но този път не чрез физически разстрел, а чрез духовен. И най-лошото е, че малкото оцелели прогресивни умове, окончателно са вдигнали ръце от отчаяние и от липсата на перспектива за по-добро. Те са решили да мълчат и тихо да съзерцават поредното падение. Защото ако се обадят - ще бъдат обявени за луди.
Чалгата не се изчерпва с поредната плиткоума песен, нито със силиконовия бюст на билборда. Чалгата е въпрос на мислене и на някаква извратена форма на култура. Тя е скрита, защото не сме свикнали да признаваме недостатъците си. Тя се проявява в постъпките ни и в това, че сме тесногръди и елементарни. И причината чалгата да съществува се крие в нас, защото ние я носим, искаме и поддържаме. Чрез нея обществото ни става още по-невежо и лесно за манипулираме. Но едва ли някой си дава сметка за това.
Имам една-единствена гънка, която хваща паяжини, някъде там в главата ми. Избягвам да я употребявам, защото всеки път, когато пробвам, ме боли глава. Не знам дали е така и с вас, приятели. Но вие едва ли използвате главите си..важното е всички ръчички да са горе..и да живеем с широко затворени очи и пълни хладилници. |