©

Днешният скандал около Панагюрското съкровище съвсем не е днешен.

Много от най-ценните музейни експонати на Египет, Гърция и т.н. не се намират там, където са открити, а на хиляди километри. В Лондон или Берлин, например.

Да се запознае с най-ценното от Алтайската история човек отива в Ермитажа, а не бие път до Алтай.

Пловдивчани започват да събират своята история още по времето на Източна Румелия, но след Съединението най-ценното тръгва към София.

"Къде е тракийската ни колесница, къде е сбирката с антични монети?" - пита Недко Каблешков тогава, когато всички се радват на обединена България.

В ново време политизирането на проблема започна с акцията на Божидар Димитров, който призова народа да не се връща откраднатата Паисиева история.

Призивът попадна на място. Опашки от патриотично настроени българи се наредиха пред скромната тетрадка - все едно че се кланяха на новоткрити мощи.

А едва ли някой от тези хора беше прочел историята.

Никой не питаше какви са последствията от задържане на нещо крадено и то от тайните ни служби, това ли е точно оригиналът, от къде всъщност е открадната историята - от омразната Гърция или от един екстериториален манастир, за който тази светиня е нещо като българското знаме.

На крилете на историческата демагогия започна да изгрява политическата звезда на Божидар Димитров. А президентът Петър Стоянов, който просто не можеше да наруши международното право, загуби рейтинг, а може би и изборите.

Парадоксалното е, че сега същият Божидар Димитров говори за незаконно изнасяне на Панагюрското съкровище от НИМ.

С пловдивската акция се очакваше да се отприщат и претенциите на други градове.

Вчера пред нашата камера Славчо Атанасов изрази съмнение, че от Панагюрище могат също да си поискат съкровището, тъй като там не можели да му осигурят безопасност.

В днешния брой на "24 часа" обаче четем това, което прогнозирахме.

Препечатваме част от интервюто с панагюрския кмет.

Да не забравяме за едно друго прочуто съкровище -вълчитрънското.

Дали от плевенското село също няма да поискат златото да стои в селския музей?

"За мен претенциите на Пловдив, че съкровището трябва да бъде при тях, са необясними, заяви вчера пред "24 часа" кметът на града Георги Гергинеков. Това, че през 1949 г. е било закарано в пловдивския исторически музей и заприходено там, били просто обстоятелства, продиктувани от ситуацията тогава. "Но съкровището е открито при нас и затова е панагюрско, а не пловдивско златно съкровище", напомни Гергинеков. Градът вече разполага със специално изградена сграда, оборудвана с най-съвременна и сигурна сигнално - охранителна техника, където съкровището може да бъде изложено, обясни кметът. Построена е през 2009 г. с финансовата помощ на местните бизнесмени братя Иван и Лука Ангелови. В нея се съхранява изработеното от чисто злато по тяхна поръчка и дарено на Панагюрище точно копие на съкровището.

Затова, ако някой трябва да има наистина основателни претенции за панагюрското златно съкровище, това е именно градът, където безценните 9 предмета са открити, смята Гергинеков. Той припомни, че преди години в общинския съвет и кметската управа е било сериозно обсъждано официално искане до държавата съкровището да се върне в Панагюрище. Бил е създаден и инициативен комитет, който се е ангажирал с тази идея. После обаче това така и не се случило.

"Дълбоко се съмнявам, че и сега ще бъде разрешено съкровището да се съхранява извън НИМ. В крайна сметка това е една от емблемите на държавата. Но ако това се случи, най-естественото му място е в Панагюрище", заяви кметът.